— И становището е било: не се ебавайте с мен.
— Точно.
— И сега ще се ебаваме с него.
— Виж, Роджър, за бога, успокой се. Казах ти, имай ми малко доверие. После ще ни бъде благодарен за това.
Хофман и Ферис отидоха да видят Хани на следващата сутрин. Шефът на йорданското разузнаване беше самото очарование. Беше облякъл тъмен костюм за посрещането на важния си гост, но след като поговориха няколко минути, разхлаби вратовръзката и метна сакото на стола. Ако се съдеше по закачките, двамата явно се познаваха от много отдавна. Хофман го бъзикаше за някаква Фифи, която явно беше участвала в една от предишните им съвместни операции.
— Чудо на природата — рече Хофман и намигна на Ферис, който представа си нямаше за какво природно чудо става дума.
Когато Хофман предложи на Хани пура, йорданецът извади кутията си с пурети и настоя гостът да вземе от неговите. Запалиха пуретите и започнаха доволно да изпускат кълба дим, докато си разменяха майтапи за скорошни операции. Но Ферис знаеше, че бонвиванщината служи за протакане и на двете страни, преди да стигнат до работата, която беше накарала Хофман да бие път чак от Вашингтон. Хани не зачекна берлинската операция — вероятно от прекадена любезност. Или пък искаше да принуди американеца да пита. Което Хофман накрая направи.
— Май трябва да говорим без увъртания — рече шефът на отдела. — Знам, че си зает човек и кралят сигурно те чака.
— Както искаш. Знам, че американците вечно искат без „увъртания“. — Тонът му намекваше, че е спечелил малка победа, като е принудил Хофман да започне пръв. — Искаш да говорим за Берлин, разбира се. Предполагам, че господин Ферис те е информирал за подробностите.
— Доколкото е разполагал с тях. Трябва да кажа, че сте свършили страхотна работа с откриването и разработката на този човек. Ювелирна операция. Но съм огорчен.
— Защо си огорчен, Ед? — Йорданецът беше загрижен, но непроницаем.
— Огорчен съм, защото искам по-голямо сътрудничество. Искам да ти помогна да насочиш берлинското момче Мустафа Карами. Искам да се уверя, че можем да го прицелим в центъра на центъра — на мрежата, която извършва бомбените атентати в Европа. Това е въпрос на живот и смърт за нас, приятелю. Тези хора искат да убиват американци. Затова искам да те помоля, като специална услуга към САЩ, да проведем операцията съвместно.
Хани замълча за цели пет секунди. Не искаше да разочарова Хофман.
— Съжалявам, Ед — отвърна накрая. — Но това е невъзможно. Ти знаеш по-добре от всеки друг, че няма такова нещо като истинска съвместна операция. Винаги едната страна знае повече, а другата — по-малко. Така че остави аз да я проведа. Разбирам си от работата. Отказвал ли съм ти някога досега?
— Не. За пръв път е. И не ми харесва. Искаме да ти помогнем за провеждането. Можем да направим доста. По една случайност знаем много неща за този Карами. Агенцията за национална сигурност го следи от доста време.
Хофман извади от куфарчето си червена папка, надписана с няколко кодови думи, и я постави на масата.
— Искам да го направиш както трябва. Но проблемът е, че не искам да ти дам информацията си, докато ти не се съгласиш да ръководим операцията заедно.
Хани погледна папката, после Хофман. Ферис виждаше, че се бори със себе си.
— Съжалявам. Не искам да играя никакви игрички с теб, Ед. Мога да ти кажа, че ще я проведем съвместно, за да се почувстваш по-добре, но няма да е истина. Ние го открихме и го вербувахме и ние ще го ръководим. Пак ще знаете всичко, което научим. Съжалявам. Само така можем да работим.
Хофман се намръщи. Погледна Ферис, сякаш се подвоуми дали да не го отпрати от стаята, после отново се обърна към домакина си.
— Ще ми е неприятно да карам президента да се обажда на Негово величество и да се оплаква заради това. Ние сме съюзници. Затова Конгресът с радост отпуска средства за финансирането на повечето оперативни нужди на вашата служба. И на други, нека ги наречем, дейности на йорданското правителство. Ще ми е много неприятно. Но ти добре ме насоли, Хани. Караш ме да ям сандвича с лайна. И на мен не ми харесва.
— Не ме заплашвай, приятелю — отвърна йорданецът. Тонът му, толкова благопристоен по принцип, сега беше доста по-рязък. — Никога повече недей да ме заплашваш, Ед, защото няма да свърши работа. Кралят няма да го търпи, аз също. По-скоро бихме се отказали от парите ви, отколкото да ви оставим да си мислите, че сте ни купили за неколкостотин милиона долара. Казах го и на твоя човек тук, господин Ферис, и предположих, че ще ти предаде.