— Роджър ме посъветвала не го правя. Предупреди ме, че ще се вбесиш, и се оказа прав. Но аз продължавам да искам да участвам.
Хани поклати глава.
— Не можеш. Както казах и на господин Ферис, това е сложна операция. Отнема време. Ако се опиташ да я форсираш, за да извлечеш максимална печалба, няма да получиш нищо. Затова трябва да си търпелив.
— Знам, че е сложно. Не съм кретен. — Хофман потупа папката пред себе си. — Чел съм стенограмите — усмихна се той. — Ти също трябва да ги прочетеш.
Хани отново погледна папката.
— Бих искал — отвърна той. Това беше последната карта на Америка в шпионската игра — не парите й, със сигурност не и агентите й, а способността й да подслушва почти всеки разговор по света. — Колко добри са стенограмите?
— Много добри. Показват, че този Карами е бил във връзка през последните шест месеца с човек на Ал Кайда, който организира операциите в Индонезия, известен под името Хюсеин Амари. Чухме за него от сингапурците. Вие засякохте ли го?
— Амари. — Хани се замисли за миг. — Не, не сме.
— А би трябвало. Защото според нас Амари е много опасен. Той е свързан с човека, който според нас ръководи и планира бомбените атентати с коли в Европа. Наричаме го Сюлейман. Ако Амари е свързан и с Карами, означава, че е по-нагоре в йерархията, отколкото си мислите.
— Това е много интересно — рече Хани. Изглеждаше разколебан.
— Да — отвърна Хофман. — Нали?
— Мога ли да взема тази папка? — попита йорданецът. — Може да се окаже полезна за нас. Както каза, имаме общ враг.
— А аз какво печеля?
— Същото, както и преди. Ще си поделим резултата. Важното е, че ще проведем по-добре операцията, ако знаем повече. И вие ще имате по-голяма полза от нея. Ако по-нататък има възможност да планираме повече съвместно, защо не? Не мисля, че Негово величество би имал нещо против. Но засега ще я ръководим ние. И ще сме много благодарни за помощта, оказана ни от Съединените щати.
Хофман вдигна папката. Ферис не беше сигурен дали няма да си я прибере в куфарчето. Но след няколко секунди той я подаде на Хани.
— Харесваш ми. Твърдо играеш.
— Ахлан уа сахлан — отвърна Хани. — Пак заповядай.
— Гледай да не ме прекараш — рече американецът.
— Ние сме съюзници, скъпи ми Ед. Имаме общ враг. Отнасяме се с уважение един към друг. — Той стисна здраво папката, сякаш току-що бе спечелил битка. Двамата си стиснаха ръцете, размениха още няколко приказки и американците най-накрая си тръгнаха.
Нито Хофман, нито Ферис казаха нещо по пътя към посолството и после по коридорите. Започнаха да говорят чак когато влязоха отново в „мехура“ на обезопасената заседателна зала.
— Как го направи? — попита Ферис. — Накрая го накара да ти се моли за нещото, за което би толкова път, само за да му го дадеш.
— Лесно. Трябва обаче да си добър манипулатор. Това никога не ми е било проблем.
— Тези стенограми истински ли са?
— В общи линии. Амари и Карами определено са били във връзка. Първият контакт е бил, чакай да видя, малко след като йорданците са започнали да наблюдават апартамента на Карами в Берлин.
— Как разбра, че са го наблюдавали?
— Не сме толкова глупави. Или поне аз не съм. Германците не обичат други хора да провеждат самосиндикални операции на тяхна територия. Затова, щом забележат нещо, веднага ни уведомяват.
— Хани си мисли, че германците представа си нямат.
— Е, това е една от грешките му. Той е гениален в свои води, но това го прави малко арогантен, когато напусне родния гьол. Жалко.
Ферис се почеса по главата. Все още се мъчеше да разбере как се напасват парченцата.
— Тези разговори между Карами и Амари кой ги е започнал?
— Амари, разбира се.
— Защо казваш „разбира се“?
Хофман придърпа Ферис към себе си. Дори и в обезопасената заседателна зала не можеше да е сигурен, че не ги подслушват.
— Знам, защото Амари е наш човек — прошепна Хофман. — Такава е играта тук. Той е наш човек. И йорданците ще го вкарат в Ал Кайда. Ще го заврат право в мрежата на Сюлейман. И тогава идва време за шоу.