СОР откри тялото на Айман след три дни. Беше натъпкано в един метален контейнер за боклук близо до адреса в Зарка, където трябваше да се проведе срещата. Езикът му беше изтръгнат, в дъното на устата му беше останал само окървавен израстък. Имаше и други следи от изтезания: счупени ребра, липсващи пръсти. Един от помощниците на Хани донесе снимки на трупа в посолството в един плик с бележка, на която пишеше единствено: „За ваше сведение“. Явно знаеха, че Ферис е бил в контакт с Айман. Ферис се насили да прегледа снимките. Поне това дължеше на горкия човек.
Обади се на заместника на Хани и каза, че се нуждае от услуга. Даде му адреса на Алуси в Джебел Ал Ахтар и помоли да атакуват вилата незабавно и да арестуват всички, които са там. Каза, че ще обясни всичко после на Хани. Но когато отрядът на СОР пристигнал във вилата само час по късно, нямало никого. Обитателите явно бяха избягали набързо през нощта през задната уличка, само с малко дрехи в куфарите. Заместникът на Хани се обади на Ферис и каза, че СОР ще се опитат да ги открият. Но Ферис подозираше, че вече са извън границата — в Дамаск, Рияд или пък Фалуджа.
Стръвта на Ферис беше свършила работа: тайната квартира се беше оказала истинска, хубаво. Но вече беше разтурена. Каквато и полза да можеха да имат от наблюдението, вече беше свършила. Хани изобщо не се обади и Ферис си отдъхна, че не трябва да обяснява как младежът от Джанин се е озовал в контейнера за боклук. Врагът беше много по-труден за проникване, отколкото Ферис си беше представял. Беше стигнал до стена и нямаше нито една разхлабена тухла. Може би Хофман беше прав. Единственият начин да се влезе вътре беше чрез измама, но той не виждаше как.
Ферис чакаше завръщането на Алис. Мразеше бюрократичната страна на работата си. Всичко искаше доклади, разрешения и сводки, които се изпращаха на оперативни агенти на ЦРУ с направо безумни кодови имена. В сводките Ферис фигурираше като Ханфорд Дж. Слоун, измислена самоличност, която би му позволила да си съчини друг живот с фалшиви операции и вербовки, ако реши. Но на Ферис шпионажът му харесваше. Бумащината го отегчаваше.
Монотонността в офиса беше нарушена от засекретено съобщение от най-добрия му приятел от Фермата Анди Коен, чието безумно име беше Еверет М. Фаркас. Коен беше бивш студент по китаистика, който, също като Ферис, беше страдал от неизлечима скука в библиотеката, преди да стане агент. Беше висок и имаше тънка козя брадичка, която инструкторите първоначално го караха да бръсне, но после той пак си я пусна. Коен обичаше да злослови за всеки и всичко. За разлика от Ферис, който знаеше от баща си колко обикновена може да бъде агентурната работа, Коен си беше представял света на Пиърс Броснан и Шарън Стоун. Когато се запозна с унилите инструктори на средна възраст, прошепна на Ферис: „Сигурно се шегуват“. Животът във Фермата го убеди, че в ЦРУ има нещо много сбъркано. Вечерта преди дипломирането каза на Ферис:
— Знаеш ли, тези хора са пълни загубеняци.
Но беше останал и пращаше на Ферис редовни отчети за некадърността и глупостите на колегите си.
Първото оперативно назначение на Коен беше в Тайван, където беше пренебрегнал инструкциите за безопасност на шефа на службата си и беше излязъл сам да вербува тайландски агенти. За тази непростима проява на инициатива беше наказан с прехвърляне в Отдела за оценка на трудоспособността в Централата. Създаден в началото на 90-те с цел намаляване на загубите и бюрокрацията, ООТ се беше превърнал в нещо като семейна манифактура, която осигуряваше работа на цяла дузина бюрократи. Задачата му беше да преглежда дейността на агентите и в случай на нужда да отзовава непродуктивните. Тъй като смяташе почти всички напъни на Управлението за непродуктивни, Коен беше готов да уволни всички вкупом, но не проявяваше интерес към бумагите на ООТ и ровенето в личното досие на всеки агент поотделно. Затова вършеше колкото се може по-малко работа, поради което му оставаше време да търгува с чужда валута в ETrade28 и да изпраща тиради на Ферис.
„Колегите ми в ООТ са тъпи като гъзове, Роджър — започваше поредното словоизлияние. — Плашат ме. Искам да кажа, това е мястото, където хората от Фермата, които са прекалено тъпи, за да разчитат карти, свършват накрая. И страшното е, че именно те трябва да решават кой си заслужава да остане във ведомостта. Невероятно е, наистина. Мъжът в съседния офис е мормон от Солт Лейк, казва се Стан. Вчера ми каза, че един от действащите агенти, които проучва, трябвало да бъде изхвърлен, тъй като, когато го подложили на детектор на лъжата, бил признал, че като малък във фермата им в Небраска бил правил секс с овца. Пълен абсурд, нали? Но Стан беше истински разстроен. Каза, че човекът бил риск за сигурността. Какво си мисли, че овцата ще тръгне да го изнудва? Можеш ли да го повярваш? Почакай само. Спомняш ли си Арон Финк от часовете по бойна подготовка? Добре, след това Стан решава, че вербуваните от Финк агенти в Лима може да са фалшиви, защото много от тях били с еврейски имена. Мамка му и прасе! Искам да кажа, Арон определено е от племето, но нима Стан си мисли, че вербува информаторите си по заповед на барон Ротшилд? Ужас! Затова преглеждам аз списъка с агенти на Арон и повечето имена са от сорта на «Санчес» или «Руис», съвсем обикновени испански имена, а не Шикългрубер или Готбаум, за бога! Та казвам аз на Стан: «Хей, приятел, мисля, че малко си се поувлякъл. Това не са еврейски имена, а дори и да са, какво толкова, по дяволите?» И Стан отвръща: «Имената може да са сменени». Потрес! Ето с какви хора си имам работа тук. Не просто кретени, а изперкали антисемитски настроени кретени. Искам да кажа, че това място наистина се сгромолясва. Не се връщай. Остани действащ колкото се може по-дълго, а после си изкарай пенсия за инвалидност с крака. Ще ида да работя във «Фокс Нюз», та поне да върша нещо истинско! С обич, Еверет М. Фаркас“.