Ферис затвори очи, за да прогони спомена. Живееше с него вече повече от двайсет години, а той все още го разстройваше. Проблемът не беше в самото насилие, а в неумишленото насилие — във вероятността, че можеш неволно да навредиш на някого. Ферис пропъди тази мисъл — умееше го, отдръпваше съзнанието си от това, което го притесняваше — и накрая заспа.
Алис се върна след десет дни и първото, което направи, след като кацна на летище „Кралица Алия“, беше да се обади на Ферис.
— Съжалявам, но ми липсваш — рече тя, сякаш признаваше някакъв свой недостатък. — Мислех си много за теб, докато ме нямаше, Роджър. В основни линии през цялото време. Затова не ти се обадих, притеснявах се.
— Да — отвърна Ферис. — Аз, също. Това добре ли е, или зле?
— Не знам. Добре, предполагам. Но ще трябва да разберем.
— Така е. Кога започваме?
— Ами… — Тя направи пауза, сякаш наистина мислеше по въпроса. — Какво ще кажеш за утре вечер? Трябва да се наспя. Мъжът до мен снощи хъркаше през целия полет от Бостън до Лондон. И вонеше ужасно.
— Кога да дойда да те взема?
— Мразя тази работа със „срещите“. Можеш ли да готвиш?
— Горе-долу. Не много добре.
— Няма значение. Купи две пържоли, картофи и бутилка червено и всичко ще е наред. Можеш ли да го направиш? И зелен фасул, ако има. Или броколи. Или моркови. Става ли?
Ферис обеща да напазарува и щастливо затвори. Прекара следващите двайсет и четири часа в приятно състояние на копнеж, мислеше си не само затова как ще прави секс с Алис, но и за удоволствието, че тя отново ще е с него — светлосинята бездънна вода, която представляваше Алис. Накара икономката да изхвърли вестниците и другите насъбрали се боклуци и я прати да купи храна и много цветя. Сложи в спалнята малки свещи, после реши, че е прекалено, и ги махна.
Алис пристигна половин час по-късно. Лицето й грееше в сиянието на очакването, русата й коса сякаш искреше на фона на синьо-черното вечерно небе.
— Боже, толкова си красива! — възкликна той.
— Пусни ме през проклетата врата. Навън е студено.
Влезе в апартамента, целуна го и каза:
— Веднага се връщам. Искам да огледам. — Направи една обиколка, провери всички стаи — забави се в голямата спалня, за да я огледа по-добре. Върна се и поклати глава. — Боже, явно си голяма клечка. Апартаментът е огромен.
— Дипломатическо жилище. Смятат, че хората имат семейства, затова апартаментите са доста големи.
— Доста големи? Огромен е. Ще ти спестя лекцията колко много нуждаещи се палестински семейства могат да се поберат тук. Така че, хайде! Дръж се като домакин. Какво си взел за пиене?
— Искаш ли шампанско? — Тя кимна и Ферис взе една бутилка „Дом Периньон“, която днес беше свил от запасите на Олдърсън, останали след прибързаното му отпътуване. Тя внимателно огледа етикета.
— Това трябва ли да ме впечатли? „Дом Периньон“? Защото трябва да кажа, че съм изцяло впечатлена. Момичетата нямат доверие на мъже, които купуват евтино шампанско. Какъв е смисълът? Все едно жена да си купува евтино бельо. Разбираш ли какво искам да кажа? Много ясно, че не разбираш.
Ферис наля две чаши, които изпиха набързо, седнали на дивана, докато тя му разказваше за пътуването си до дома, за родителите си, за братя, сестри и братовчеди. Ферис напълни чашите за втори път, после за трети, докато тя говореше. Била разказала на семейството си за него, макар че не била сигурна защо. Затова нямала търпение да го види, когато се върнала в Аман. Искала да разбере защо й липсвал толкова много.
Ферис се плъзна към нея на дивана и я прегърна. Тя се отпусна в обятията му и после се дръпна да го погледне.
— Познавам те, Роджър. Ти си мислиш, че не те познавам, но аз те познавам. Ти си открит, но не говориш за себе си. Смел си, но те е страх от нещо. Тревожиш се, че ти трябва да се грижиш за всичко. Но не трябва. Тази вечер просто трябва да си с мен.
Ферис не отговори. Сложи ръка върху лицето й и нежно я прокара по контурите на бузата и устните й. Отметна назад косата от челото й. Беше толкова мека и нежна, почти като бебешка. Придърпа я към себе си. Тя се стегна за миг, после се отпусна и извърна устни към неговите. Целувката му беше нежна, устните му едва докоснаха нейните. Тя отвори уста и езиците им се срещнаха. Ферис беше възбуден и се притисна по-близо до нея.