Очите й се разшириха и после се затвориха.
— Не още. Трябва да ти приготвя вечеря.
Алис сготви пържолите, картофите и лимата31, които прислужницата беше купила от пазара. Пееше си „It’s Raining Men“32, докато готвеше, и то изненадващо добре. Ферис си помисли, че тя е най-освободеното същество, което е срещал, и се опита да си представи каква би била подобна жена в леглото.
Тя улови изражението му.
— Отвори виното! Направи нещо полезно — заповяда и Ферис тръгна да търси тирбушон.
Вечеряха на закритата тераса.
— Изгаси светлините — нареди тя. Тази страна на апартамента гледаше към покрайнините на града и в мастиленосинята нощ на пустинята човек сякаш можеше да види всяка звезда на небето. — Хвани ръката ми — рече тя.
— Защо? — Ферис беше гладен.
— Защото трябва да кажем молитвата. Внимавай, Роджър. Тази молитва се е предавала в семейството ми цели триста години. Искам да я кажа, защото това е специална нощ. Трябва да я научиш до Деня на благодарността. Затвори очи. „За твоята нежна грижа, отче мой, и щедрата ти благословия, сега ние, с любящи сърца, ти поднасяме нашата благодарност“. Кажи: „Амин“.
— Амин — каза Ферис.
Тя стисна ръката му и после я пусна. Ферис отвори очи и я погледна. Изведнъж се почувства виновен. Тя беше толкова любвеобилна и доверчива, а той знаеше, че не е честен с нея за нещо важно — най-важното нещо може би. Докато се хранеха, Алис продължаваше да говори за пътуването си. Изяде пържолата и картофите, но остави фасула. Когато приключи, бутна чинията и замечтано се загледа към звездите, после се обърна към него. Изрита обувката си и прокара нежно пръсти нагоре по прасеца му.
— Трябва да ти кажа нещо — рече Ферис притеснено.
— Какъв е проблемът? Не обичаш ли момичета? — разсмя се тя.
— Не, става дума за нещо сериозно.
— О, добре. Какво е то?
Той поклати глава.
— Не знам как да го кажа. Срам ме е да го кажа. Но аз съм женен.
— Знам. — Тя поклати глава. — Боже! За толкова тъпа ли ме смяташ?
— Откъде знаеш? Никога не съм го споменавал. И не нося халката си, откакто те срещнах.
— Защото е явно. Един необвързан мъж би ми налетял още на първата среща. Но ти си по-търпелив. Зрял. Като женен мъж. Това първо.
— Исках да ти скоча още на първата среща, и на втората, и на третата.
— Не е само това. Има нещо тъжно в теб дори и когато се забавляваш. Сякаш имаш нужда от нещо, което някой не ти е дал. Не секс, а любов. Това ми говореше, че си нещастно женен.
— Истина е. Нуждая се от любов. И съм нещастно женен мъж. — Той я докосна по ръката, но тя се дръпна.
— Плюс това попитах.
— Как така попита?
— Попитах в посолството. С една от секретарките ходим заедно на йога. Казах, че съм се запознала с един много готин мъж, Роджър Ферис, и тя ме предупреди: „Внимавай. Той е женен“. Така че знаех. Но другото е вярно. Затова чаках толкова дълго. Исках да се уверя, че си заслужаваш.
— Не ми се сърдиш, че ни ти казах още в началото, че съм женен?
— Не, защото в крайна сметка ми каза. Иначе може би нямаше да искам да си легна с теб. Не, това не е вярно. Пак щях да го направя. Но така е по-добре. И ти ще оставиш жена си.
— Вярно е. Ще я помоля да ми даде развод. Ще й кажа другия път, когато отида във Вашингтон.
— Трябва да се разведеш, Роджър, щом не си щастлив. Но не заради мен, заради теб.
— Сега съм щастлив.
— Да, но не толкова, колкото ще бъдеш. — Тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята. До леглото имаше свещ. Беше я сложила тайно при обиколката на апартамента. Сега я запали.
— Прегърни ме.
Ферис погали косата й, после устните и я притегли към себе си. Докато се целуваха, тя се мъчеше с колана му. Докато дърпаше панталоните му, той пъхна ръце под роклята й. Нежният плат между краката й сякаш се стопи. Дрехите им се свлякоха на земята, той нежно положи тялото й на леглото и я огледа на светлината на свещта. Бузите й бяха гладки като алабастър. Едната ръка свенливо скриваше гърдите й, но тя я махна. Видя белезите върху крака му — на светлината на свещта шевовете изглеждаха като малки хълмчета и бяха меки на пипане.