— Нито дума ли, Хани?
— Нищо. Пред него само мълчание. Единствено се моля в часа за молитви. Върнах се втората нощ и той се държа по същия начин, но не чак толкова бурно. Седнах зад него в стаята за разпити и го наблюдавах повече от час. Можеш да чуеш виковете по коридора, но винаги така правим. Виковете са на запис. Пеняви се известно време, разправяше ми колко е корав. Каза, че с радост убил Карами, защото той бил предател. Беше доволен. Крещя ми. Очакваше изтезанията, но те така и не идваха. И аз не казах нищо. Преди да си тръгна, отново се молих. Но на него нито дума.
— Бил е разочарован. Наранил си гордостта му.
— Напълно прав си, Роджър. Това е арабинът в теб. Зияд се мислеше за толкова важен, че ще се наложи да го пребием като куче, за да изтръгнем сведения от него. Но ние не му обръщахме внимание. Не можеше да го разбере. Това беше обида за достойнството му, както казваш ти. Отидох пак снощи и отново седнах при него. Беше престанал да крещи. Седях пак зад гърба му, точно зад главата му, за да чува дишането ми. Мълчах дълго. Вероятно цял час, дори повече, не знам. Накрая той проговори. Искаше да знае дали ще му задам някакви въпроси. Тогава разбрах, че е готов да говори. Молеше да бъде разпитан.
— Е, и какво ти каза?
— Нищо, защото пак не говорих с него. Прошепнах му в ухото, че здравата е загазил. Махнах му качулката и сложих пред него една снимка.
— На майка му.
— Разбира се. „Внимавай“, прошепнах му. И отново си тръгнах. Исках да му дам още двайсет и четири часа пустота, за да има нужда наистина да си признае пред мен. Смятам, че вече сигурно е готов. Държали се го отново буден цяла нощ. Да, според мен сега е моментът. Да идем ли да видим?
— Да — отвърна Ферис. Знаеше, че няма избор. — Само едно нещо.
— И какво е то?
— Мога ли да се обадя в централата, за да им кажа, че Карами е мъртъв?
— Не. — Очите на Хани бяха тъжни като на куче. — Опасявам се, че не можеш да се обадиш в централата си. Няма да е никак уместно.
— Защо? — попита Ферис, но Хани не отговори на въпроса му. Тогава, за пръв път, откакто беше пристигнал в Йордания, Ферис се уплаши от домакина си. Той беше пленник на Хани и въпреки завоалираната игра на думи нямаше никакво съмнение, че пашата ще го убие, ако сметне за необходимо.
Хани се надигна от бюрото си и го поведе през вратата. Подчинените му веднага скочиха да помагат, но шефът им махна да си вървят. Един пазач в края на коридора ясно промълви: „Да, господарю“, докато началникът минаваше. Хани кимна и набра кода на електронната ключалка, тежката врата се отвори и Ферис го последва в Двореца на призраците.
До вратата имаше малък асансьор без копчета. Хани пъхна един ключ в ключалката и вратата на асансьора се отвори. Вътре имаше само две копчета — нагоре и надолу. Това беше личният асансьор на Хани към затвора. Слизаха доста време; Ферис не беше сигурен дали асансьорът е бавен, или се спускат много надолу в земята, но им трябваха близо трийсет секунди. Най-сетне вратата се отвори и пред очите на Ферис се разкри дълъг тъмен бетонен коридор.
Няколко огромни араби с вид на хора, които ще те гръмнат, без да им мигне окото, стояха в коридора. Хани се приближи и им каза нещо, което Ферис не можа да чуе. Американецът леко потрепери. В подземието беше студено. Човек можеше да замръзне тук, ако не му дадат подходящи дрехи. Хани му направи знак да го последва по коридора. На всеки десет метра имаше тежки метални врати с малки отвори.
— Можеш да гледаш, ако искаш — рече Хани.
Ферис надникна през един от отворите. Видя един измършавял човек по гащи с толкова изцъклен поглед, че изглеждаше полужив. В килията миришеше на екскременти и урина.
— Труден случай — каза Хани. — Но ще му дойде акълът.
Ферис не искаше да гледа повече в килиите. Не беше сантиментален човек и беше виждал и преди на какво са способни съюзниците и приятелите на Америка, когато решат да смажат някого. В сравнение с тях Хани пипаше нежно. Но не искаше да бъде на това място. Стигнаха до едно разклонение, където коридорът се разделяше на два други, дълги по стотина метра, и после до още едно подобно разклонение. „Боже — помисли си Ферис, половината страна сигурно е в затвора“.