Отвори вратата на подслушвателната кабина. Ферис се зачуди дали йорданецът няма да го застреля на място. Хани стискаше юмруци — не като прелюдия към насилие, както се оказа, а за да си възвърне самообладанието.
— Не желая никога повече да разговарям с теб — рече той, гласът му леко потрепери. — Имахме добър и предпазлив план за Карами. Той можеше да бъде от голяма полза и за двама ни. Може би щеше да ни заведе там, където искаме да идем. А сега вече го изгубихме заради глупостта и лъжите ти.
Гледаше Ферис, все още смаян. Как можеше американците да са толкова глупави? Поклати глава. Край. Тръгна към вратата, после спря и отново се обърна към Ферис.
— Знам какво правите. Имаме дума за това на арабски, казва се такия. Идва още от времето на Пророка. Това е лъжа, която казваш, за да се защитиш от неверниците. Те са невежите, затова можеш да им кажеш каквато лъжа си пожелаеш. Така постъпвате с мен и вие двамата с Ед Хофман. Такия. Но направихте много лоша грешка.
— Съжалявам — отвърна Ферис.
— Не казвайте нито дума повече, господин Ферис. Ако още веднъж ми проговорите, ще ви убия. — И излезе, като остави Ферис в този капан, дълбоко в планината.
През преградата Ферис видя как пазачите разкопчават затворника Зияд и го извеждат. Сега, след като се беше пречупил, щяха да го използват, да изцедят от него всички контакти, които беше имал, всеки кенеф, в който беше пикал, но американците нямаше да разберат нищо от това.
Ферис изчака известно време, чудеше се дали някой ще дойде да го вземе, или ще го оставят да се разлага под земята. Накрая дойдоха двама пазачи, същите, които го бяха поели при пристигането му. Изведоха го по друг път, надолу по мръсни, зле осветени и вонящи на лайна коридори. Чуваше писъците от килиите, покрай които минаваха, хора, които ги болеше или които бяха тук толкова дълго, че просто бяха полудели.
Най-накрая стигнаха до асансьор със стара врата, достатъчно голям, за да побере цяло стадо добитък. Това беше затворническият асансьор, осъзна Ферис. Вонеше на хора, които се бяха насрали от страх, докато се спускаха към къщата на мъртвите.
Асансьорът бавно се изкачи нагоре, скърцаше. Вратата се отвори към нова мръсотия и боклуци. Ферис вдиша гадния мирис на пленничеството, мярна няколко лица под мижавото флуоресцентно осветление. Пазачите го поведоха към една залостена врата. Един затворник започна да му се моли — мислеше, че като е чужденец, може да го спаси. Вратата се отвори и пазачите смушкаха Ферис. Беше се смрачило и луната не се виждаше върху сърдитото небе.
Джипът му беше отсреща. Той се качи и запали двигателя, очакваше едва ли не той да експлодира. Но не, това не беше стилът на Хани. Ферис се върна в посолството, изпрати съобщение на Хофман по специалния канал, след което, час по-късно, разговаря с шефа на отдела по защитения телефон. Хофман звучеше притеснено, но не разкаяно.
На следващата сутрин Ферис трябваше да лети за Вашингтон. На път за летището се отби до апартамента на Алис и я събуди. Тя разбра, че се е случило нещо ужасно.
— Какво е станало, скъпи? — За пръв път го наричаше „скъпи“.
— Имам неприятности в службата. Искат да се прибера у дома, да говоря с хората от Държавния департамент.
— Загазил ли си? Нещо ужасно се е случило, нали? Виждам го.
Той погледна рошавите кичури, залепнали по съненото й лице.
— Нищо не се е случило. Не е важно. Но трябва да изясня служебните проблеми. И да говоря с жена ми.
Тя кимна.
— Кога ще се върнеш?
Един мускул потрепна по лицето на Ферис. Той премести тежестта от ранения си крак. Не знаеше кога щеше да се върне. Ако Хани говореше сериозно, може би никога.
— Веднага щом мога — отвърна той. — Ще ти се обаждам при всяка възможност, докато ме няма. Става ли?
— Разбира се. Стига наистина да се върнеш.
Отначало той не й отговори. Клетви за вярност, от личен опит знаеше, се даваха само ако има причина да се съмняваш във верността на другия. Сети се за това, което беше казал Хани: че всяка допълнителна дума добавя известна доза несигурност.
— Не искам да те напускам. — Чувствата му прозираха във всяка дума.
— О, Роджър. — Тя поклати глава. В очите й имаше сълзи. — Обещай ми нещо. Ако решиш, че не държиш на мен, трябва да ми кажеш. Не искам да бъда наранена. Водя хубав живот, който ме прави щастлива, и не искам отново да съм нещастна.