Бяха се върнали на изходна позиция и времето им изтичаше. Бомбата във Франкфурт щеше отново да накара хората да изпаднат в паника. Атентатът беше особено безочлив — в центъра на европейската финансова столица. Казваше на хората, че съществува мрежа, толкова хитро изградена и добре скрита, че ЦРУ и приятелите му не знаят къде да я търсят. Защитата ви я няма, говореха тези коли бомби; вие сте безпомощни пред враговете си.
В унесения остатък на дългия полет Ферис се замисли върху това, което Хани беше казал за такия, необходимата лъжа. В ислямските текстове, които беше изучавал някога в Колумбийския университет, терминът обикновено се отнасяше за шиити, които бяха напътствани да лицемерничат в случай на нужда, за да избегнат опасността. В действителност подмолността беше една от причините, поради които сунитите гледаха на тях като на закоравели лъжци. Но във всичко това се криеше по-дълбок смисъл, който водеше назад към Корана. Ставаше дума за един последовател на Пророка, Аман бин Язър, който бил хвърлен в затвора в Мека заедно със семейството си, след като Пророкът избягал в Медина по време на хиджрата34. Родителите на Бин Язър били изтезавани и убити заради верността им към исляма. Бин Язър бил по-неискрен: той излъгал неверниците, като се престорил, че се прекланя пред техните идоли, и после избягал в Медина, където се присъединил към Мохамед. Когато попитал Пророка дали е постъпил правилно, като е излъгал, Мохамед го уверил, че е изпълнил дълга си. Бин Язър бил заобиколил истината и се бил опазил с лъжи, както британците бяха направили много векове по-късно. Той се отнесъл към неверниците с презрението, което заслужавали. Влязъл в сърцето на лагера им и ги измамил, за да може да се сражава в друг ден.
По времето на Пророка измамата била в основата на оцеляването. Друга легенда разказваше за вожда на едно арабско племе, който кроял как да убие Мохамед. Пророкът посъветвал последователите си, че слабостта на злосторника е в суетата му. Затова, когато го посетили, те похвалили шейха и благоуханния му парфюм и го помолили да се наведе малко по-напред, за да се насладят на прекрасния аромат, още малко, прекрасни господарю, още малко. И накрая отрязали главата на суетния мъж. Легендата илюстрираше вечната истина на войната. Когато се изправиш пред мъчен противник, понякога е най-добре да се възползваш от арогантността му. Подмами го напред; привлечи го в капана. Точният натиск на точното място — и той ще се срине отвътре. Това бяха направили мюсюлманите с Америка в Ирак, нали така? Но същото можеше да действа и обратно.
Британската книга все още лежеше отворена в скута на Ферис и той се зачете в нея още по-съсредоточено. Операцията, която се описваше в нея, беше по-скоро театър, отколкото война. През 1943 година британците трябвало да прикрият истинския си план да атакуват Сицилия, като убедят германците, че ще дебаркират в Гърция. Илюзията, която създали, била толкова съвършена, че германците се хванали: мислели си, че са разкрили голяма тайна, изобщо, без да разберат, че това е лъжа. И се получило.
Ферис се поизправи в седалката. Поръча на стюардесата черно кафе и започна да си води бележки. Когато самолетът кацна на летище „Дълес“, в ума му вече бе започнала да се заражда идея.
Хофман седеше навъсено на бюрото си. Изглеждаше ужасно. Червендалестото му лице беше подпухнало и имаше тъмни кръгове около очите от прекалено малко сън и прекалено много пиене. Дори щръкналата му коса беше увиснала. Вече не приличаше на магнат, а на комарджия, чиито залагания са се оказали погрешни. Заместникът му седеше на заседателната маса и гледаше една дебела папка, но щом Ферис влезе, Хофман нареди на заместника си да напусне и да затвори вратата.
Хофман говореше с нисък дрезгав глас. Гледаше по-скоро бюрото си, отколкото Ферис.
— Бих могъл да се извиня, но това са глупости. Въпреки всичко трябваше да те предупредя предварително, че лайното с Мустафа Карами ще се стовари върху твоята глава. Това беше грешка.
Ферис беше сащисан.
— Какво говориш? Знаел си, че Карами е мъртъв, преди да говоря с Хани?
— Да. Разбрах от испанците още когато са казали и на йорданците. Така успяхме да измъкнем Амари. Имахме преднина.
— Гадост. Знаеш ли какво, Ед? Прав си. Трябваше да ми кажеш. Защо не го направи? — Ферис беше бесен. Беше мислил, че ситуацията не може да стане по-зле, но току-що беше станала.
34
Напускането на град Мека и преместването в Ясриб (Медина) на Мохамед и неговите последователи през 622 г. Събитието поставя началото на мюсюлманското летоброене. — Б.пр.