— Защото щеше да кажеш на йорданците. Нищо лошо. И аз на твое място бих им казал. Но не можех да рискувам. И недей да ми се цупиш. Казах ти, че съжалявам.
— Всъщност, Ед, каза, че извиненията са глупости. Но няма значение.
— Защо да няма значение? Всичко е от значение.
— Защото Хани не желае да разговаря повече с мен. Помислих, че ще ме убие, когато разбра какво сме му погодили. Беше бесен. Там съм мъртъв.
— Не бъди толкова сигурен. Той те харесва. И е по-добре да заложи на теб, отколкото на следващия, когото ще изпратим. Така че може и да помъдрее. И за да спазя протокола, извинявам се. — Хофман вдигна смазаното си от умора лице и му прати въздушна целувка. После му показа среден пръст.
Без да иска, Ферис се разсмя. Беше странно окуражаващо, че Хофман все още може да се държи като пубертет след провал като този. Реши да остави гневът да се изпари.
— Наистина ли мислиш, че ще ми позволят да се върна в Йордания? — Обратно в дома на Алис, в дома на Ферис.
— Не е напълно невъзможно. Да почакаме и ще видим.
— Хани си заслужава усилията, Ед, ако можем да преодолеем разрива. Не че се нуждаеш от мнението ми, но видях как пречупи мъжа, който застреля Карами. Беше страховито. Човекът си призна всичко — за удара, за това, че знаели, че Амари е наш, — без Хани изобщо да го докосне. Много е добър.
— Да, да, знам. Той е суперзвезда. И ние го преебахме. И така нататък. Съжалявам, че ти трябваше да си там и да го отнесеш. Сигурен съм, че не е било приятно. Обади ми се да ми крещи и на мен. Казах му да се успокои. Понякога се случват лоши неща на война. Приятелски огън. Ще му мине.
— Той успокои ли се?
— Не съвсем. Помолих го да те вземе обратно, но той сякаш беше някъде другаде, мислеше си за нещо. Дълги паузи, много странно. Но ще му мине. Той е професионалист.
Ферис погледна шефа си и се зачуди дали да каже нещо. Каза го.
— Точно това ме притеснява, да си кажа честно. Хани наистина е професионалист. Работи здраво върху операцията. Подготви я, вербува човека. И си имахме доверие донякъде, двамата с него. Това е едно от нещата, които съм научил за арабите — или всичко, или нищо, пълно доверие или нула. Но го изгубихме. Станахме… нищо — завърши той.
Хофман стисна съсипаното си лице с ръце и разтърка недоспалите си очи. Когато проговори, в гласа му имаше гневна нотка.
— Добре. Наистина прекарахме тоя пич. Беше с най-добри намерения, но ако аз бях на мястото на Хани, нямаше да се сърдя. И ако бях на твое място, също нямаше да се сърдя. Имал си лоши предчувствия. Казал си ми ги. Нали така? Вече се разбрахме за това.
Шефът на отдела се изправи. Огромното му туловище се извиси за миг над бюрото и после в изблик на ярост той стовари юмрук върху плота.
— Но аз не съм Хани, дявол да го вземе! И не съм теб. Аз съм си аз и имам работа да върша. И няма да тръгна да се разкайвам и да изпусна топката. Ние сме във война, за бога! Тези лайнари гърмят по една бомба почти всеки ден, докато ние се мотаем. Пуснали сме в ход неща, за които нямаш никаква представа, и знаеш ли какво! И те не вършат работа. Президентът попита директора днес на съвещанието дали ЦРУ е излязло в постоянна отпуска. Боже господи! — промърмори Хофман и поклати глава. — Тези хора се опитват да ни убият, а на нас започнаха да ни свършват номерата, с които да ги спрем. Организирането на тази работа с Амари ми отне толкова време, колкото и малката операцийка на Хани, а сега всичко се провали. Така че, много благодаря, но ще се притеснявам за това, а не колко много сме преебали нашите йордански приятели.
Възцари се мълчание. Ферис чакаше следващото избухване на Хофман, но той се беше намръщил и мълчеше. Шефът му се проваляше. Всички те се проваляха. Хофман беше прав. Номерата им се бяха изчерпали. Чакаха нов удар, надяваха се, че ще успеят да хванат някого от някоя мрежа и да го смажат от бой навреме, за да предотвратят следващия атентат. Това не беше стратегия — беше поражение на забавен каданс. Хофман още мълчеше и на Ферис му хрумна, че чака предложение. Прехвърли през ума си още веднъж идеята, която му беше хрумнала по време на тъжния полет до Вашингтон. Сети се за думата на Хани — такия. Когато истината не върши работа, лъжи. Когато губиш едно от игрищата, създай друго.
— Имам една идея — рече Ферис. Думите му пропаднаха в яма от мълчание. — Може би е налудничава.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хофман. Не беше свикнал Ферис да прави оперативни предложения.