Чакаше прегръдка и целувка, но когато Ферис се забави, тя влезе и го прегърна, притисна се към него. Той също я прегърна, но без особени чувства. Тя разбра, че става нещо лошо, но се опита да го омаловажи, надяваше се, че ще отмине.
— Какво има, Родж? Часовата разлика ли?
— Трябва да поговорим — рече той.
— За какво? — Погледът й беше разтревожен.
— Да седнем.
— Искаш ли нещо за пиене? Ще ида да ти сипя нещо.
— Не. Не сега. Искам да поговорим.
— Ела, скъпи. — Тя седна на дивана, потупа възглавницата и зачака и той да седне до нея. Възглавниците бяха нови, забеляза Ферис. По ръба имаха кант, който се връзваше с шнуровете на завесите. Ферис седна на креслото до канапето. Нуждаеше се от дистанция, иначе никога нямаше да може да го каже. Помъчи се да измисли как да започне и когато тя взе да запълва мълчанието с празни приказки, измърмори:
— Искам развод, Гретхен. Това между нас вече не е брак.
— Какво каза? — Това беше последната й защитна реакция: да се престори, че не е чула.
— Казах, че искам да поговорим за развод. Живеем разделени, и то, защото сме се отдалечили един от друг. Мисля, че е време да сложим край на това.
Лицето й изглеждаше така, сякаш са й ударили шамар.
— Копеле — рече тя. Бузите й поруменяха и тя се разплака. Някак си Ферис не беше очаквал точно това. Мислеше, че ще започне да му крещи. Тя се изправи и отиде до банята да си издуха носа. Забави се близо десет минути и когато се върна, се беше гримирала отново и беше възвърнала самообладанието си. Беше взела нещата в свои ръце.
— Не можеш да направиш това, Роджър — заяви тя. — Няма да ти позволя да съсипеш това, което имаме заедно. Имаме брак, за който хората мечтаят. Идеални сме един за друг. Подложен си на много стрес. Разбирам го. Не знам какво си мислиш, че не е наред, но можем да го оправим.
— Не можем да оправим нищо, ако не живеем заедно. И не чувам да предлагаш, че ще се преместиш в Йордания.
— Не мога да напусна министерството. Знаеш го. Разбирам колко ти е трудно. Бих искала да си събера багажа и да дойда в Аман като останалите жени, но не мога. Не ме карай да се чувствам виновна за това, че изпълнявам дълга си.
Той поклати глава. Не ставаше дума за вина.
— Не ме разбираш, Гретхен. Не искам повече да бъда женен. Бракът ни е разрушен. Не мисля, че може да се оправи.
— Всичко може да се оправи, ако хората опитат. Ако нещо се е развалило, трябва да го поправим, а не просто да захвърлим всичко. Трябва да вярваш в себе си.
Тя не го слушаше. Реагираше така, сякаш молбата за развод беше проява на слабост, която можеше да се преодолее със силата на волята, на нейната, ако не на неговата. Ферис осъзна, че ще трябва да опита друг подход. Надяваше се, че ще може да го избегне, но не би.
— Има друга жена, Гретхен. — Изчака за миг, очакваше още сълзи, но очите й бяха сухи. — Това е лошо, ако още сме женени.
— Казах ти… — Тя млъкна. В гласа й имаше сдържан гняв. — Казах ти, че не ме интересува с кого се виждаш, докато сме разделени. Можеш да имаш колкото си искаш сексуални партньорки. Просто не искам да знам за тях.
— Това не е… сексуална партньорка. Харесвам я.
— Не ставай глупав, Роджър. Не ме интересува коя е, но тя не може да те направи щастлив така, както аз мога. Знаеш го.
— Аз не съм щастлив с теб, Гретхен. Не съм бил щастлив от много отдавна.
Тя не му обърна внимание. Вече се беше затворила в собственото си пространство и кроеше как да го върне обратно в релсите.
— Преди се притеснявах. Страхувах се, че не ме обичаш. Но ако е просто друга жена, честно казано, предполагах, че ще се случи. Щях да се изненадам, ако не беше. Знам какви са мъжете. Включително и ти, Роджър. Не си толкова добродетелен, за колкото се представяш.
Ферис се опита да отговори, но тя не го слушаше.
— Върви ни направи по едно мартини — рече тя. — Връщам се веднага.
И тръгна към спалнята, преди Ферис да успее да възрази. Той поседя в креслото още малко, после реши, че наистина има нужда от едно питие, нищо че тя даде идеята. Отиде до бара и направи две мартинита с водка. Докато разклащаше сместа, усети как пръстите му залепват към горчивата студенина на шейкъра. Добави маслинка в нейното и няколко капки лимон в своето. По един извратен начин наистина се беше върнал у дома. Почуди се дали ще успее да започне отново разговора; може би просто щеше да се наложи да си тръгне.