— Амин, братко — отвърна Хофман. — Сега стигнахме до същината. Но ти вече знаеш отговора.
— Такия — отвърна Ферис.
— Точно така. Когато го каза онзи ден, сякаш, щрак, и ми светна лампичката. Точно както го рече: трябва да накараме Сюлейман да помисли, че сме направили нещо, което в действителност не можем да направим, а именно че сме проникнали в мрежата му. И после можем да си играем с ума му. Завист. Суета. Гордост. Тези първични чувства ще пропукат Сюлейман и той ще цъфне като тлъста стрида. Ще вкараме толкова тревожна, объркваща и заплашителна информация в неговата сфера на действие, че той ще иска на всяка цена да разбере какво става. И тогава ще трябва да се свърже с останалите. Няма начин. И става наблюдаем. Определяем. Унищожим.
Направиха кафе пауза. Дойде съобщение за Хофман от директора: спешно го викаше да докладва за Франкфурт, така че той се извини, влезе в кабинета си, до този на Азхар, и затвори вратата. Ферис се възползва от прекъсването и попита Азхар дали е възможно да огледа оперативния център.
— Ще те разведа — рече той, — но трябва да си наясно, че тук най-вече се занимаваме със създаването на илюзии. Ние подсигуряваме технически магическо шоу. Това помещение е задният офис на търговския център на Ал Кайда, който сме създали, за да задоволим нуждите на членовете на подземния свят — така че да свалят гарда, несъзнателно, и да си вършат работата през нас. Да започнем с пътническата агенция.
Заведе Ферис до една група в дъното на помещението. На бюрата седяха трима млади сътрудници, всичките под трийсет. Бледите им лица изглеждаха така, сякаш и тримата не са излизали над земята от месеци. На Ферис му приличаха на страхотни загубеняци, спечелили с проектите си всички научни изложения в гимназията „Джордж Маршал“. Азхар се обърна към най-възрастния сътрудник, жена с лоша кожа и намазана с гел коса, която стърчеше като на пънкарка.
— Адриен, обясни на госта ни с какво се занимавате тук. Казах му, че вие сте пътническият отдел.
— Ами… значи… — Изглеждаше стресната от перспективата да разкрие нещо пред нов човек, но Азхар й махна с ръка. — Значи хората от Ал Кайда трябва да пътуват, нали така? Но знаят, че можем да проследим всичко, което се записва по компютърен път. Затова търсят невъзможни за проследяване начини за правене на резервация. И ние, така да се каже, се заехме с тази дейност.
— Покажи му пример — подкани я Азхар. Адриен поведе Ферис към следващото бюро с компютър, където млад тъмнокож мъж пишеше бясно.
— Така, това тук е Ханиф. Той следи връзката ни в Карачи, не му знаем истинското име, но му викаме Ози. Като Ози Озбърн. Не ме питайте защо. И така, нашият човек Ози от Карачи се е специализирал в невъзможни за проследяване пътувания. Много е добър. Посещава медресе, има добри семейни връзки в кашмирския подземен свят. Ако си муджахидин и искаш да си направиш резервация, за да летиш от Карачи до Лондон под фалшиво име и с фалшив паспорт, той е твоят човек. Ще уреди всичко. При това евтино. Хората от подземния свят казват на приятелите си. Те обичат Ози. Но работата е там, че ние следим всички резервации, за да можем да сравним пътниците с хората от нашите списъци със заподозрени. Къщата на Ози е оборудвана с цифрови камери, така че можем в реално време да наблюдаваме кой влиза и да сравняваме лицата с тези на хората, които ни интересуват. Покажи му, Ханиф.
Младият пакистано-американец превключи компютъра си и скритата камера в алъш-вериша в Карачи започна да предава по интернет. Мургав мъж с надупчено от пъпки лице тормозеше служителя за някакъв билет за Мароко.
— Ще разберем кой е — рече Адриен. — Ще му продадем билета, ще го оставим да пътува, ще видим къде отива. Може би ще му отмъкнем мобилния, когато не внимава, и ще му копираме симкартата, за да знаем на кого се е обаждал. Ние сме много лоши.
Ханиф и останалите хлапета, които се бяха скупчили около тях, се разсмяха, разсмя се и Ферис. Това беше ниво на играта, което винаги се беше надявал, че ЦРУ може да играе, но смяташе, че е извън пълномощията му.
Азхар го заведе до друга група бюра, които описа като банковия отдел. И тук основната мисия беше същата. Хора от терористичния подземен свят трябваше тайно да прехвърлят пари по света. Америка и съюзниците й бяха затворили всички лесни начини — бяха оказали натиск върху банките и ислямските благотворителни организации, дори и на сарафите от хауала38. Това затрудняваше муджахидините да прехвърлят пари от една клетка в друга и те имаха нужда от вещи хора. За да задоволят тази нужда, Азхар и странната му банда си бяха създали собствено предлагане: с шепа хора Хофман и Азхар бяха организирали цяла верига за тайно пренасяне на пари. Често не познаваха лично човека, който служеше за свръзка на Управлението, но цялата събрана информация се изливаше право в базата данни на Азхар.
38
При тази система за разплащане паричните трансфери не минават през банки, а през брокери, които с едно телефонно обаждане уреждат клиентът да получи незабавно парите си, без да има каквато и да било документация. — Б.пр.