Вратата се открехна и един глас изръмжа:
— Bitte7?
Карами не беше махнал веригата. Надникна разтревожено, опита се да затръшне вратата, когато видя непознати лица, но Хани бързо я подпря с крак.
— Здравей, Мустафа, приятелю — рече той на арабски. — Господ е велик. Мир на теб.
Марван застана така, че да може да изрита вратата, ако се наложи.
— Какво искаш? — отговори гласът от апартамента.
— Има един човек, който иска да говори с теб — рече Хани. — Вземи този телефон, ако обичаш. Повярвай ми, само телефон е. Не се бой. — Подаде му бавно телефона през процепа на вратата. Карами не го докосна.
— Вземи телефона, Мустафа — тихо настоя Хани.
— Защо? Кой се обажда?
— Майка ти.
— Какво?
— Майка ти. Чака на телефона.
Младият арабин вдигна телефона до ухото си. Заслуша се в гласа, който не беше чувал от три години. Отначало му беше трудно да я разбере. Тя му казваше колко се гордее с него. Знаела, че ще успее, дори и когато бил малко момче в Зарка. А сега правел големи неща. Бил и пратил пари и хладилник, а сега и телевизор. С парите щяла да си наеме апартамент, където да си седи и да гледа как слънцето залязва зад хълмовете. Толкова се гордеела с него сега, когато бил толкова преуспял. Бил страхотен син, слава на Аллах. Бил мечтата за всяка майка. Божия благословия. Плачеше. Когато се сбогува с него, Мустафа също плачеше. От радост, че е чул майка си, със сигурност, но и от мъка, защото знаеше, че е заловен.
— Ти си мечтата за всяка майка — рече Хани.
— Какво сте й направили? — Мустафа изтри сълзите си. — Не съм направил нищо от това, което казва. Измамили сте я.
— Пусни ме да вляза и ще поговорим.
Мустафа изчака, сякаш се опитваше да си представи как може да избяга, но вече беше във властта на Хани. Махна веригата и отвори вратата. Тримата влязоха в стаята. Беше зловещо празна, нямаше мебели, нямаше никаква украса, само един дюшек до стената и молитвено килимче, обърнато към Мека. Мършавото тяло на Мустафа беше сбръчкано като изхвърлен костюм.
— Какво искате? — попита той.
Ръцете му трепереха.
— Помогнах на майка ти — рече Хани. Наведе се към младия мъж. Нямаше нужда да изрича явния извод — че може да я нарани също така, както й е помогнал.
— Измамили сте я — повтори Мустафа. Потрепна, докато го изричаше.
— Не, ние й помогнахме. Дадохме й много подаръци и й казахме, че са от любимия й син. Направихме хасанна, добро дело. — Хани замълча. Изчакваше.
— В затвора ли е? — попита Мустафа. Ръцете му продължаваха да треперят. Хани му подаде цигара и му я запали.
— Разбира се, че не. Говореше ли ти така, сякаш е в затвора? Тя е щастлива. И бих искал да остане щастлива до края на дните си.
Ферис наблюдаваше с широко отворени очи от ъгъла. Не смееше да помръдне и мускулче — от страх да не прекъсне ритъма на Хани. Шефовете му бяха платили за това шоу, така да се каже, но той беше само публика.
Тишината се разтегна много секунди — Мустафа обмисляше затрудненото си положение. Държаха майка му. Бяха го изкарали герой. Можеха да го унищожат, майка му също, ако решаха. Това бяха фактите.
— Какво искаш да направя? — попита накрая. Ферис се напрегна да чуе арабския, за да е сигурен, че няма да изпусне нито дума. Имаше чувството, че гледа еднократно изпълнение на шедьовър. Хани не беше пипнал жертвата си, нито беше заплашвал Мустафа открито, дори не го беше агитирал истински. Това беше красотата на операцията. Хани беше построил шлюз, през който жертвата му беше отнесена принудително и безвъзвратно.
— Искаме да ни помогнеш — рече Хани. — И това, което трябва да направиш, е съвсем просто. Искаме да продължиш да си живееш живота както преди. Не искаме да бъдеш предател или лош мюсюлманин, или да направиш нещо, което е харам8. Искаме само да си приятел. И добър син.
— Искате да стана ваш агент.
— Не, не. Не ме разбра. Затова ще говорим по-късно. Най-напред бих искал да ти дам един телефон, за да можеш да се свързваш с мен. — Хани му подаде малък мобилен телефон. Мустафа го погледна разтревожено, сякаш е граната, която всеки момент може да избухне. — Ще се срещнем утре на безопасно място, за да поговорим — продължи Хани. Подаде му едно картонче с адрес в предградие на Берлин. — Моля те: запомни този адрес и ми върни картончето.