— Каква изненада — каза накрая и махна веригата. — Дойде ли ти акълът?
Беше облякла дълъг черен пуловер върху полата и блузата, с които беше ходила на работа. От интонацията й Ферис заподозря, че вече е изпила първото си мартини. Напомни си, че красивата жена, която го зяпаше с леко разтворени устни, се опитва да го унищожи.
— Знам какво правиш — отвърна той. — Опитваш се да ме унищожиш. Но няма да се получи.
— Не ставай смешен, Роджър. Как бих могла да унищожа един голям и силен агент от ЦРУ, който не се страхува от никого? Явно имаш халюцинации. Ти си този, който се опитва да ме унищожи, като иска развод.
— Днес се срещнах със следователя и след това наех добър адвокат. Знам какво става, но няма да се получи. Няма доказателства, няма свидетели, само твоята дума — срещу моята. А ти си една разярена бивша съпруга, на която никой няма да повярва. Никога не съм ти казвал нищо за Йемен. Ще се закълна в съда. Измислила си го, за да ми отмъстиш. Делото е обречено на провал. Проблемът е, че нямам време да се занимавам с всичките тези правни ходове. Затова искам да оттеглиш оплакването. Кажи, че си сбъркала. Кажи, че съжаляваш. Направи така, че да приключи. И ще сме квит.
Смехът й беше насилен и леко пиянски.
— Това е абсурдно. Наистина си много жалък, Роджър.
— Оттегли го — повтори Ферис. — Това не е шега. — Гласът му беше студен и непоколебим и за миг тя се стресна. Но бързо се съвзе и си каза цената.
— Няма да си вдигна пръста да помогна на мъж, който се опитва да се разведе с мен. Ти си единственият, който може да реши проблема. В твоите ръце е, скъпи. Като съпруга не бих могла да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Но като бъдеща бивша съпруга, както толкова студено ме нарече, нещата вече са различни. Така че ти трябва да решиш.
— Не. Това е решението ми.
— Не какво?
— Не на изнудването ти. Няма да остана женен за теб, за да избегна скалъпена присъда за нещо, което си мислиш, че си ме чула да казвам. Ако се съглася, следващия път, когато се ядосаш, ще измислиш нещо друго. Както и да е, не съм дошъл да те моля за нищо. Дошъл съм да ти кажа нещо.
— И какво е то, здравеняко? — Каза го подигравателно, но в гласа й имаше нотка на несигурност.
— Ако не оттеглиш незабавно жалбата, ще предприема действия да се защитя.
Тя отново се разсмя, дори още по-неубедително.
— И какво ще направиш? Ще наемеш някой смешник от ЦРУ да ме очисти? Ужасена съм.
— Ще се защитя, като кажа истината. Ще кажа, че съм ти поискал развод и в изблик на ревност ти си измислила цялата история. И после ще покажа на всички — под всички имам предвид както моите, така и твоите работодатели, — че не си човек, на когото може да се разчита. Ти не заслужаваш доверие.
Тя го погледна и поклати глава.
— Ти си се побъркал, Роджър. Познавам тези хора. Хората, които работят в Белия дом, са ми приятели. Аз съм част от техния свят. Няма да повярват на думата на някой като теб от ЦРУ, което те мразят, срещу някой като мен, който е техен приятел. Просто няма да стане.
— Няма да е моята дума срещу твоята. Имам доказателства. Писма. Снимки. Документи. Мога да те изоблича.
Явната заплаха, вместо да уплаши Гретхен, явно я разяри още повече, и презрението, което беше изпитвала към него през цялото време, накрая се изля.
— Нямаш смелост да направиш това, Роджър. Прекалено учтив си. Знам го. Ти не си убиец.
— Пробвай. Търпях скандалите ти и задоволявах сексуалните ти нужди, и оставях да е твоето. Но сега е различно. Сега се боря за живота си. Ако не отстъпиш, ще те унищожа. Сериозно говоря. Само гледай.
Обърна се и излезе. Тя го извика и после започна да го ругае — ужасни псувни. Хората по коридора започнаха да отварят вратите си. Но беше прекалено късно за Гретхен. Вратата на асансьора се беше затворила.
Ферис отиде в къщата на майка си в планините, където предвидливо беше складирал личния си архив, преди да замине отвъд океана. Тя се опита да го успокои, виждаше, че нещо не е наред, но той се намираше в друг свят. Събра материалите си и започна да ги пресява — документи, стари имейли, които беше качил на дискове, цифрови снимки, които така и не беше извадил, написани на ръка писма. Заключи се в някогашната си спалня и се рови почти цял ден в архива на живота си с Гретхен, като се мъчеше да реши кое би му свършило работа сега. Сведе голямата купчина до по-малка и после преся нещата едно по едно.