Беше мамила за колежанските си заеми. Това вероятно беше най-доброто му оръжие. Ферис й беше помогнал и й беше изпратил имейл, че всичко е уредено. Беше изтеглила и бърз заем в правния факултет, като беше надула часовете, които беше работила в студентското градче. И за това му се беше похвалила в имейл. Именно това беше проблемът на Гретхен. Беше се доверила прекалено много на почтеността на Ферис. Беше излъгала и за това дали е взимала наркотици по време на интервюто си в министерството на правосъдието. Ферис можеше да го докаже, тъй като му беше изпратила имейл, за да му поиска съвет, когато кандидатстваше за работата. Ферис шеговито я беше посъветвал да каже истината и да си признае, че никога не е употребявала наркотици. И тя беше излъгала, и се беше получило, и тя беше изпитала такова облекчение и благодарност, че беше изпратила на Ферис един лигав имейл. На ФБР много щеше да им хареса.
Накрая идваха данъците й. В годината, преди да се оженят, когато подаваше данъчната си декларация още самостоятелно, се беше наложило да плаща необичайно висок данък. Тя отчаяно имаше нужда да вдигне разходите си, затова събра всичките си сметки за обеди и вечери и ги представи като делови представителни разходи. Беше включила дори и пътуването им до Вирджинските острови за Коледа. Ферис беше запазил копия от сметките. Гретхен грешеше за него. Беше си запазил малко муниции от самото начало.
Майката на Ферис виждаше, че е прекалено зает да рови из старите си архиви, и не го закачаше, докато не приключи малко след полунощ. Но щом свърши, го накара да слезе в кухнята и му направи чай. Беше началото на декември; листата в Шенандоа Вали бяха изпопадали и зимният вятър дрънкаше по прозорците на големия празен дом.
— Идва един човек от ФБР — рече тя. — Или поне така каза. Показа ми някаква значка.
— О? И какво искаше?
— Каза, че подновявал правомощията ти за достъп. Искаше да знае дали имаме семеен архив. Записки, писма, такива работи. От семейството на баща ти.
— Сериозно? Странно. Даде ли му нещо?
— Няколко документа да си ги снима. Нямаше кой знае какво за даване. Оставих го да се порови за час, час и нещо. Правили са го и преди, в началото, когато отиде да работиш в Управлението. Правили са го много пъти и с баща ти. Така че не се притесних особено.
— Намери ли нещо, което да не му хареса?
— Не. Изглеждаше доста доволен, когато си тръгна. Каза, че всичко е наред, да не се тревожа. Новите данни били добри.
Ферис повдигна рамене. Хофман сигурно беше изпратил човек от сигурността, когато се беше включил в Минсмийт Парк. Нямаше значение. Той нямаше никакви тайни. А и точно сега имаше по-големи грижи. Каза лека нощ на майка си и успя да поспи няколко часа, преди да потегли обратно за Вашингтон.
Направи два комплекта копия от документите. Единият остави при адвоката си, другия взе със себе си в апартамента на Гретхен. Видът й беше унил още от момента, в който отвори вратата. Имаше дълбоки кръгове под очите и Ферис предположи, че не е спала много. Тя знаеше, че има с какво да я притисне. Но никога не си беше представяла, че ще го използва.
Ферис разстла материалите на пода, един по един. Обясни за какво е всеки, в случай че е забравила, макар че явно не беше. Каза, че копие от всички документи вече има и при адвоката му, който е инструктиран да ги достави в Службата за професионална отговорност към министерството на правосъдието в десет утре сутринта, освен ако Ферис не го спре. Беше очаквал тя да се защити, когато й изложи доказателствата — да твърди, че това са лъжи, или да го обвини във вероломство, задето е пазил тези архиви толкова години. Мислеше, че може да има и сълзи. Но тя мълчеше, само от време на време поклащаше глава. Накрая му каза:
— Обичах те. Но вече не те обичам. Не и след това. Махай се. Трябва да помисля. — Влезе в спалнята си и затвори вратата. Ферис прибра документите и си тръгна.
Рано на другата сутрин в Главния инспекторат се получи обаждане от адвокат, упълномощен от Гретхен Ферис. Адвокатът каза, че госпожа Ферис била открила допълнителна информация относно съпруга си. Не била подготвена да свидетелства срещу господин Ферис и оттегляла обвиненията, че е нарушил закона или федерални разпоредби като агент на ЦРУ. Адвокатът на Гретхен се беше обадил на Шийхан и му беше предал разговора с ГИ. Казал му също, че госпожа Ферис го е инструктирала да предаде, че е готова да даде развод на съпруга си.
Макар и победител, Ферис се чувстваше празен. Знаеше, че е предал доверието й. Тя се беше опитала да го нарани, но беше от любов; той се беше опитал на свой ред да я нарани, за да се защити, и това беше развалило магията. Щом любовта си беше отишла, на Гретхен нямаше защо да й пука повече. Тя не беше от хората, които се сражават за изгубена кауза, и щеше незабавно да бъде обсадена от ухажори. Тя беше трофей и го знаеше. Ферис беше разчитал, че ще се вразуми, но не си бе давал сметка колко бързо може да го направи.