— Връщай се на работа — каза Хофман. Обади се по защитената телефонна линия с новината, че разследването на ГИ официално е прекратено. Каза на Ферис, че самолет на Управлението ще го чака следобед. Не каза къде го праща, но беше явно, че няма да е в Аман.
— Искам да се срещна с Хари Мийкър — рече Ферис.
— Хари те чака в хладилната стая. Никъде няма да иде, повярвай ми. И сме почти готови да го пуснем в пещерата на Сюлейман. Но трябва да се погрижим за още няколко подробности. Затова ти уредих самолета. Наближава уреченият час. Трябва да го направим с няколко бода, чисто и просто.
Ферис млъкна. Беше готов да тръгне — нямаше търпение всъщност. Но един въпрос се въртеше в ума му, една от многото малки тайнствени вихрушки, които Хофман оставяше в резултат на действията си.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Питай каквото искаш. Дали ще ти отговоря, е друг въпрос.
— Защо си имал нужда от адвокат? Какво си бил направил, че Марк Шийхан е трябвало да го оправя?
Хофман въздъхна толкова изтощено, сякаш дори самият спомен беше мъчителен.
— Не ти трябва да знаеш.
— Напротив, трябва ми — отговори Ферис. — Нали двамата имаме нещо общо помежду си?
— Да кажем, че прекрачих линия. Голяма червена линия. И Шийхан убеди някои хора, че ще е по-добре за всички, ако се преструват, че не съм.
— Каква линия си прекрачил?
— Точно това е частта, която не ти трябва да знаеш.
— Не ми пробутвай тъпи номера, Ед. Отивам да свърша мръсната работа, а ти си играеш игрички с мен. Каква линия си прекрачил?
Хофман въздъхна раздразнено. Беше му по-лесно да обясни, отколкото да упорства пред Ферис.
— Прекосих линията, която означава, че нямаш право да убиваш хора. Никой не иска да признае това за нашия занаят, но ние правим това, което трябва да се направи. И аз го направих. Приличаше на това, което се е случило с теб в Йемен, но имаше повече хора за по-дълъг период. Никога повече не ме питай за това. Но не забравяй: когато става дума за операции, говоря съвсем сериозно, като казвам, че ще направя каквото трябва.
25.
Ахлара/Инджирлик
Белият „Гълфстрийм“, с който летеше Ферис, кацна в Анкара след два дни. Той взе такси от старомодното летище до „Анкара Хилтън“, стерилна висока сграда насред дипломатическия квартал. Беше студен декемврийски ден. Вятърът бръснеше и турците бързаха по тротоарите, увити в шалове и пуловери, и се свиваха от студа. Сиви облаци пара излизаха от колите, сградите и устите на хората. Преди няколко десетилетия Анкара беше изглеждала като град със стотици джамии, но без мюсюлмани, толкова здраво армията беше използвала светския турникет. Но сега Турция беше открила исляма си и извън международната част на града рядко можеше да се види жена, която да не носи забрадка.
Щом се настани в стаята си, Ферис се обади на Омар Садики в Аман. Говори с деловия глас на Брад Сканлън, но с настойчив тон. Бил възникнал сериозен проблем. Главният инженер на „Юнибанк“ за Близкия изток прегледал плановете на „Ал Фаджр“ за клона на банката в Абу Даби и повдигнал въпроси за техническите характеристики на изолацията и за възможността за ефикасно използване на климатици. В Абу Даби летните температури стигали над 46 градуса и консултантът не бил сигурен, че плановете са съобразени с това. Изолацията, която били упоменали, можела да върши работа в Йордания, но не ставала за Емирствата. Прекалено голяма част от охлаждането на климатика можело да избяга, което би направило сградата много скъпа за поддръжка.
Садики се изненада.
— Изолацията е добра — настоя той. — Същата използвахме и в Саудитска Арабия. В Хафр Ал Батин е дори още по-горещо. Със сигурност няма да има проблем.
— Е, ще трябва да го обясниш на регионалния ни инженер. Той е в Анкара с мен. Казва, че иначе щял да спре проекта.
— Какво означава това? — попита Садики.
— Означава, че няма да ви се плати. Съжалявам. Неприятно ми е, също както и на теб. Няма да отнеме много време. За един ден можеш да дойдеш и да си отидеш. Нашата пътническа агенция може да уреди всичко и да ти достави билетите в офиса. — Ферис се опитваше да говори спокойно, макар много неща да зависеха от успеха на този негов тактически ход.