После Ферис се обади на Аджет Сингх в Аман, за да потвърди дела на операцията от 22 декември в киберпространството. Сингх му описа набора си с електронни номера: щеше да изпрати кодирани съобщения по-късно през деня от имейла на Садики, който контролираше, и да намекне на кодиран език, че операцията срещу американската цел е готова; беше подготвил комюнике, в което се поемаше отговорност за коледния атентат и се съобщаваше за нова салафитска терористична група, което щеше да бъде качено на истински джихадски уебсайт няколко часа след като бомбеният атентат станеше публично достояние; щеше да създаде объркване с поздравителни съобщения, които щяха да се разменят из мрежата; имаше готови постинги за ислямските чатрумове в mySunna.com и още десетина други джихадски уебсайта — в които се обясняваше произходът и теологията на новата група, организирала бомбения атентат. Щяха да обяснят, че според новата група Ал Кайда се била размекнала — атакувала цивилни обекти в Европа вместо американски военни обекти. Няколко съобщения дори щяха да обвинят водачите на Ал Кайда, че ЦРУ им плаща.
— Ти си гениален — каза Ферис на младия си помощник.
— Ако е така, защо не мога да си намеря нещо за чукане?
— Ще те изведа, когато се върна — отвърна Ферис. — И ще ти намеря момиче. Искаш ли?
— Искам две.
Ферис се разсмя. Зачуди се дали ентусиазираният му помощник не е девствен.
— Добре тогава, значи две.
Садики пристигна на следващата сутрин. Ферис изпрати кола да го посрещне на летището. Йорданецът се забави при проверката на паспортите, което означаваше, че името му е в списъка за наблюдение. Ферис го чакаше в офиса, дегизиран както обичайно, заедно с Бюлент. Срещата мина, както беше планирана. След около час спорове се разбраха изолацията да бъде сменена. Бюлент настоя да заведе Садики на празничен обяд в съседния ресторант. Ферис се извини, като каза, че има друга работа, и така двамата отидоха в любимото място за събиране на ислямистките политици и памфлетисти; беше ресторант, в който щяха да бъдат забелязани — от религиозни мюсюлмани, свързани с подземния свят, и от турските тайни служби, които ги наблюдаваха. Привечер колата върна Садики на летището и той хвана късния полет вечерта.
На следващата сутрин, вторник, 22 декември, във въздушната база „Инджирлик“ в Южна Турция избухна бомба. Огнената топка се виждаше от километри, а грохотът от експлозията набързо събра тълпа пред базата. Местните кореспонденти разпратиха бюлетини трийсет минути след бомбения атентат и Си Ен Ен — Турция получи заснет с телеобектив от външния периметър на базата видеоматериал, на който се виждаше как дебел стълб пушек се издига от останките на сградата. Два часа след атентата Си Ен Ен — Турция цитираше турски източници, които твърдяха, че целта са били американски казарми.
Ферис се обади на Хофман от защитения телефон, за да се увери, че всичко е минало по план. Тревожеше се, също като Джим снощи, че нещо може да се е объркало.
— Мина почти перфектно — отвърна Хофман.
— Какво означава това? — попита Ферис.
— Означава, че някакъв тъп редник отишъл в офицерските казарми, защото чул, че има много свободни стаи. Промъкнал се през постовите. Разпознали са тялото трийсет минути по-късно.
— О, боже! — Ферис беше позволил това да се случи. Беше предвидил тази смъртоносна грешка и не беше направил нищо, за да я предотврати. Какво ставаше с него?
— Не се тревожи. Този човек е нарушил заповеди и е влязъл в забранена за влизане зона. Вината не е твоя. Не е и моя. Негова си е. Така че не се отпускай и се съсредоточи върху важното. Вече се доближаваме. Преглътни го.
Отначало Ферис не отговори. Остави думите на Хофман да потънат в съзнанието му.
— Не ти пука, че този човек е загинал, нали?
— Да. Не ми пука. И на теб не бива да ти пука.
Ферис каза само довиждане.
Американските и турските военни се постараха максимално да ограничат изтичането на информация и понеже ставаше въпрос за военна база, успяха до известна степен. Но в десет сутринта кабинетът на министър-председателя даде пресконференция в Анкара за турските медии и каза, че в Инджирлик е имало голям взрив. Имало жертви, но сред тях нямало турци. Говорителят на министър-председателя каза на турските репортери, че целта на атентата са били американските офицерски общежития в базата, където живеели много от пилотите. Каза, че по-голямата част от сградата е била унищожена, но че американците се грижели за пострадалите в собствената си полева болница, която обичайно поемала спешните евакуации от Ирак.