Хората в Щатите току-що се събуждаха, когато Пентагонът излезе с обръщение, в 14:00 в Анкара и в 07:00 във Вашингтон. Пентагонът потвърди, че кола бомба е унищожила американски казарми за офицери, че жертвите сред американците са били ограничени, тъй като много офицери са били в коледен отпуск. Пентагонът отказа да пусне списъка с имената на убитите и ранените, като каза, че ще съобщи лично на близките им, и в последвалата суматоха няколкото репортери бяха уведомени, че няма да има публично обявяване на жертвите, защото някои от тях са били изпратени в Инджирлик със секретни мисии. Това не беше изненада. Репортерите на Пентагона си знаеха, че Инджирлик е база за специални операции в Ирак. Снимките разказваха историята: показваха опустошението: мощен бомбен взрив, който беше унищожил символична цел — базата беше използвана от всеки летец, пускал някога бомби над иракчаните.
Нещата се задвижиха, когато поемането на отговорност беше поместено на ислямския уебсайт. Изявлението критикуваше останалите терористични групи като проамерикански продажници. Групата, която поемаше отговорността, наказателна бригада „Назър ал Дин Албани“, беше неизвестна досега. Но до края на деня анализатори от Лондон и Вашингтон вече спекулираха, че групата може да е важна нова издънка на Ал Кайда. Мъжът, на когото беше кръстена, бил часовникар от Дамаск, който преди смъртта си през 2000 година се прочул със свободните си интерпретации на проповедите на Пророка, известни като „хадити“, противопоставящи се на сухата ортодоксалност на официалния канон. Той беше модерен светец за някои от най-крайните поддръжници на салафитския ислям, хора, които искаха да прочистят развалата на модерния живот и да възвърнат чистотата и бойния дух от времето на Пророка. Последователите на Албани се бяха разпръснали в Сирия, Саудитска Арабия и Йордания; центърът на движението се намираше в една джамия в Зарка, където бяха намерили убежище много от следовниците на Албани, след като бяха избягали от Сирия. Аналитиците от разузнаването знаеха, но не казаха на репортерите, че един от членовете на джамията в Зарка е мистериозен архитект, който набира все по-голямо влияние сред муджахидините.
Благодарение на Аджет Сингх имаше още откъслечни доказателства. Аналитиците забелязаха сходство между салафитската реторика в комюникето на бригадата на Албани и постингите, които бяха пускани в джихадските уебсайтове през последните месеци. Имаше често повтарящи се арабски фрази, например: „Нахну риджал уа хум риджал“, което се превеждаше като: „И ние сме мъже, и те са мъже“. За муджахидините това изречение означаваше, че общоприетите традиционни тълкувания на Корана и хадит не са по-верни от радикалните интерпретации. Материал в „Лъндън Дейли Телеграф“ цитираше британски аналитици, забелязали друг цитат от радикален салафитски шейх на име Абдул-Рахим ал Тахан, който се беше появил на много сайтове като част от комюникето: „Ла кайра фи ко’ран би-гайри сунна, уа ла кайра фи сунна би-кайри фахм салафна ал-силах“. Това се равняваше на декларация за независимост от традиционния канон за сунитите, известен като Суна: „Няма добро в Корана без суна и няма добро в суна, ако нашите правоверни салафити не го разбират“. Това са новите убийци, предупреждаваше „Телеграф“, по-опасни дори от взривилите бомбите в Милано и Франкфурт.
Минаха двайсет и четири часа, преди да започне да изтича първата информация от обединения екип Турция/ФБР, който извършваше техническата експертиза на мястото на взрива. Бомбата в Инджирлик определено беше свързана с мрежата на Ал Кайда. Техниците бяха сравнили експлозивите и детонатора с тези, използвани при предишен атентат на Ал Кайда в Истанбул.
Нито една истинска операция не е съвършена. Но докато следеше неясния развой на виртуалните събития, Ферис можа да стигне единствено до заключението, че измамата може да стигне до съвършенство по начин, по който истинският живот не може. Спомни си нещо от журналистическите си дни в началото на 90-те години — наблюдението на суровия критик Джанет Малкъм, че съществува само един вид разказ, в който истинността на описаното върху печатната страница не може да бъде поставена под съмнение, и това е художествената измислица. Така беше и с бомбения атентат в Инджирлик. Истината, която разбра светът, беше, че една сърдита нова група от терористи може да удари американците вътре в собствените им бази. Беше шок — и то най-вече за истинските терористи.