Че в нашите нови врагове нямаше нищо свръхестествено, се виждаше ясно от техния яростен и болезнен вой, когато усещаха острата стомана в утробите си, и от истинската кръв, изтичащо от разкъсаните артерии, когато умираха от жестока смърт.
По време на това изпитание забелязах, че зверовете нападат само откъм гръб. Не видяхме никое от тях да се появява във въздуха, нито пък за миг не съм изгубил разсъдъчните си способности, за да бъда подмамен, че те идват в залата по особен начин.
Между украшенията по коженото облекло на Тарс Таркас, който е единственото облекло, носено от марсианците, освен копринените или кожени наметки и ризи за защита от нощен студ, бе едно малко огледало, което висеше по средата между раменете и кръста му върху широкия гръб.
Когато той стоеше загледан в един току-що паднал противник, моите очи случайно попаднаха върху огледалото и върху неговата блестяща повърхност аз видях отразено едно зрелище, което ме накара да прошепна:
— Не мърдай, Тарс Таркас! Не помръдвай с нито един мускул.
Той не ме попита нищо, а застана неподвижен, докато очите ми наблюдаваха странното нещо, което имаше голямо значение за нас.
Това, което видях, бе бързото движение на една част от стената зад мен. Тя се въртеше върху опорни точки, като заедно с нея се въртеше и една част от пода пред нея. Все едно че сте изправили визитна картичка върху сребърен долар, положен на масата така, че ръбът на картичката да разсича точно на две половини повърхността на монетата. Картичката би представлявала частта от стената, която се въртеше, а сребърният долар — частта от пода. И двете бяха тъй добре нагодени към съседните си части, че никаква цепнатина не се виждаше в мътната светлина на залата.
Въртенето бе почти спряло, когато се видя едно голямо животно, седнало на задните си крака върху онази част на въртящия се под, която бе на противоположната страна, преди стената да се задвижи. При спирането животното бе с лице към мен, върху нашата страна на преградата.
Зрелището, което се разкри през отвора след завъртването, беше изключително. Една голяма, добре осветена зала, в която множество мъже и жени бяха приковани към стената. Пред тях, управляващ движението на тайната врата, свиреп на вид човек, не червен или зелен като марсианците, а бял като мен, но с голямо руно разрошена жълта коса.
Затворниците му бяха червени марсианци. Пред тях бяха вързани познатите ни вече диви зверове, както и други, не по-малко жестоки. Аз посрещнах новия си враг със значително облекчение.
— Наблюдавай стената при твоя край на залата, Таркас — предупредих го аз, — зверовете са пуснати срещу нас през тайните врати в стената.
Бях много близо до него и говорех с шепнене, така че да не разкрия на нашите мъчители знанието за тяхната тайна. Нови нападения нямаше и за мен бе съвсем ясно, че преградите са пробити по някакъв начин, за да могат да се следят действията ни отвън.
Най-после ми дойде наум един план. Великият Таркас изрази съгласието си с едно изръмжаване и съгласно проекта ми започна да се движи гърбом към стената, докато аз напредвах бавно пред него.
Когато стигнахме на около два метра от секретната врата, аз го спрях и му направих знак да стои неподвижен, докато му дам условен сигнал, и бързо обърнах гръб към вратата, през която чувствах горящите от ярост очи на нашия преследвач.
Веднага погледнах в огледалото на Таркас и напрегнато проследих движението на стената. Не чаках дълго, защото скоро златната повърхнина започна да се движи. Едва помръдна и аз дадох сигнала на Таркас, като същевременно скочих към отдалечаващата се половина на въртящата се врата. По същия начин и Таркас скочи към отвора, открил се от отиващата навътре част.
Моят скок ме отнесе право в съседната стая и ме изправи очи в очи с човека, чието жестоко лице бях видял. Той бе приблизително на моя ръст, мускулест и с цялата си външност приличаше на земен човек.
На бедрото му висеше дълъг меч и друг по-къс, един кинжал и един от онези убийствени радиеви револвери, така често срещани на Марс. Аз бях въоръжен само с един дълъг меч и поради законите и етикета на боя в Барзум трябваше да бъда посрещнат с подобно или по-малко оръжие. Този факт, изглежда, нямаше никакво влияние върху моралното чувство на моя неприятел, защото той извади револвера си преди още да бях стъпил на пода до него, но един замах на моя меч го изтръгна от ръката му точно в мига, преди да стреля в мен.