Но сега те стояха един до друг, гледайки със смаяни очи очевидно враждебните прояви на общия неприятел.
Както мъжете, така и жените бяха въоръжени с дълги мечове и кинжали, но огнестрелни оръжия не се виждаха, иначе краят на страхотните растителни хора щеше да настъпи бързо. Но скоро водачът им нападна малката група и неговият начин на нападение бе ефикасен и мощен със самата си необичайност. А зелените бойци нищо не знаеха за защита срещу този особен начин, с който те, както скоро стана очевидно за мен, бяха толкова незапознати, колкото и с чудовищата, които стояха насреща им.
Растителният човек се хвърли на около пет метра от групата и после с един скок се издигна сякаш за да премине над главите им. Когато неговата мощна опашка премина близо над тях, той я свали надолу и с ужасяващ мах смаза черепа на един зелен боец, сякаш бе черупка на яйце.
Останалите животни от страшната група заобиколиха бързо тази на жертвите. Чудовищните им скокове и острото, пронизително мяукане, излизащо от фантастичните им уста, имаха за цел да объркат плячката и когато две от тях скочиха едновременно, мощният размах на опашките не срещна никаква съпротива и още двама зелени паднаха.
Сега бяха останали един боец и две жени. Но по всичко изглеждаше, че само след секунди и те ще паднат мъртви на червената поляна.
Ала когато още двама от растителните хора се хвърлиха в нападение, боецът, подготвен от опита на наминалия бой, размаха високо дългия си меч и с ловък удар разсече единия от брадата до корема. Но свирепият удар от опашката на другия свали върху земята жените и ги превърна в смазани трупове. Когато видя, че всички са мъртви, и забеляза, че цялото стадо се хвърли върху него, зеленият боец се устреми смело насреща им, размахвайки меча си по същия ужасяващ начин, по който хората от неговия род го въртят по време на свирепите и почти непрекъснати войни.
Сечейки на всички страни, той си отвори път през нападащите растителни хора и се втурна към гората, в прикритието на която очевидно се надяваше да намери безопасно убежище. Той се бе устремил при онази част на гората, която свършваше при скалите. Неговото бягство отвличаше цялото стадо все по-далеч и по-далеч от мястото ми.
Сърцето ми се изпълни с възхищение, когато наблюдавах благородната борба, която боецът беше започнал при такова неравенство на силите, и действайки според обичая си, повече импулсивно, отколкото обмислено, аз излязох от скривалището си към телата на мъртвите зелени марсианци вече готов за действие.
С няколко големи скока вече догонвах отвратителните чудовища, които пък настигаха бягащия боец. Но този път аз стисках в ръката си един мощен, дълъг меч, в сърцето ми кипеше жажда за борба, червена мъгла плуваше пред очите ми.
Но колкото и да бях бърз, зеленият воин бе настигнат, преди да е изминал и половината от разстоянието до гората, и сега той подпираше с гърба си един камък, докато чердата съскаше и пищеше около него.
Единствените им очи бяха обърнати към плячката и те не забелязаха моето безшумно приближаваше. Връхлетях с меча и преди да разберат, че съм сред тях, четирима вече лежаха мъртви.
За минута те се отдръпнаха пред ужасната ми атака и зеленият воин, разбирайки положението, с един скок се озова при мен и заудря тъй, както никога не съм виждал.
Докато бяхме заети с битката, високо над нас се разнесе онзи остър, странен писък, който аз вече бях чувал и който бе призовал чердата за нападение. Той прозвуча на няколко пъти, но ние не се опитахме в борбата с бесните и могъщи същества около нас да потърсим източника.
Големите опашки плющяха яростно, подобните на бръснач нокти прорязваха нашите тела и един зелен, лепкав сироп, какъвто изтича от смазана гъсеница, ни обливаше от главата до краката, защото всеки удар на мечовете ни носеше пръски от това вещество, което лениво течеше вместо кръв от разкъсаните артерии на растителните хора.
Изведнъж почувствах голямата тежест на едно от чудовищата върху гърба си и когато острите нокти се впиха в плътта ми, аз изпитах страшното усещане на влажни устни, смучещи кръвта от раните. Докато се борех с това освирепяло същество, което се мъчеше да стигне до гърлото ми, други две ме биеха зловещо с опашките.