— А ти, Хор Вастус, какво направи?
— Милион калени войници ще съставят екипажите на големите бойни кораби и придружаващите ги по-малки — отговори той. — Всеки от тях се е заклел във вярност на делото.
— Щастлив съм, че всеки от вас е изпълнил своя дълг — казах аз. — А сега, Кантос Кан, не можем ли да тръгнем за Хастор и утре преди изгрев-слънце да отпътуваме.
— Наистина не трябва да губим повече време. Хората на Хастор вече се питат защо флотата е събрана и пълна с въоръжени хора. Учудващо е как Зат Арас още не знае. Един малък крайцер чака горе, нека тръгваме…
Думите му бяха прекъснати от внезапен залп от изстрели, — идващи откъм дворцовата градина.
От балкона видяхме десетина души от дворцовата ми стража, които изчезваха в сенките на храстите, преследвайки някой. Под нас на поляната няколко войника стояха над една неподвижна фигура. По моя заповед те я вдигнаха и донесоха в приемната. Това бе тялото на червен човек в разцвета на силите си. Неговото снаряжение бе просто, като на обикновените войници.
— Още един от шпионите на Зат Арас — каза Хор Вастус.
— Така изглежда. — Наредих на стражата да отнесе тялото.
— Спрете! — каза Ксодор и се обърна към мен. — Нека донесат една кърпа и масло от тоат.
Един от войниците донесе нужното на Ксодор. Той коленичи до тялото и като натопи края на кърпата в маслото, разтри мъртвото лице пред себе си. Малкото петно разкри бяла кожа като моята. После Ксодор улови косата и силното му дръпване оголи един череп.
— Терн — прошепна Таркас.
— Струва ми се, че е нещо по-лошо дори — отговори Ксодор. — Но нека видим.
С кинжала си той сряза една затворена торбичка, която висеше на снаряжението на терна, и извади златно кръгче с голям скъпоценен камък — точно като онзи на Сатор Трог.
— Той е свещен терн — продължи Ксодор — и цяло щастие е за нас, че не избяга.
Един офицер от стражата влезе в залата.
— Принце мой, трябва да доложа, че изпуснахме другия. Мисля, че това стана със съучастието на някои от стражите при вратата. Заповядах да арестуват всички.
— Ето с това можеш да откриеш шпионина между тях — и Ксодор му подаде кърпата и маслото.
Наредих тайно претърсване на града, защото знаех, че всеки марсиански благородник поддържа секретна служба.
Час по-късно офицерът от стражата докладва отново. И този път най-лошите ни опасения се потвърдиха — половината от стражата тази нощ е била съставена от терни, дегизирани като червени войници.
— Хайде, не бива да чакаме повече — извиках аз. — Към Хастор. Ако терните се опитат да ни спрат при южния край на ледената покривка, това може да развали всичките ни планове и да доведе до пълния крах на експедицията.
След минути ние вече летяхме в нощта към Хастор, готови да нанесем първия удар за освобождаването на Дея Торис.
Глава XX
Въздушният бой
Два часа след като напуснахме моя дворец в Хелиум, или около полунощ, аз, Кантос Кан и Ксодор пристигнахме в Хастор. Карторис, Тарс Таркас и Хор Вастус заминаха с друг крайцер направо за Тарк.
Транспортът трябваше да тръгне веднага и да се движи бавно на юг. Флотата щеше да ги настигне сутринта на другия ден.
В Хастор ние намерихме всичко в пълна готовност. Кантос Кан бе уредил всяка подробност до педантизъм и само минути след пристигането ни първият от корабите се вдигна във въздуха. Секунда след секунда гигантите грациозно излитаха в нощта, за да образуват дълга, тънка линия, простираща се с километри на юг.
Едва след като влязохме в кабинета на Кантос, аз се сетих да попитам за датата, защото все още не знаех точно колко време съм лежал в подземията на Зат Арас. С болка и отчаяние разбрах колко неточно съм пресмятал. Бяха изминали триста шестдесет и пет дни — вече беше твърде късно, за да спасим Дея Торис.
Тръгнахме не за да освобождаваме, а да отмъщаваме. Не споделих ужасното си откритие, че преди да влезем в храма на Ису, принцесата на Хелиум ще е мъртва.
Какъв смисъл имаше сега да товаря приятелите си с личните си скърби — те бяха споделили достатъчно от тях. Щях да запазя завинаги мъката си; в себе си. Все пак експедицията би помогнала много на народа на Барзум, като му открие с факти жестоката измама, на която е бил жертва от векове, и да спаси хиляди души от жестоката съдба на доброволно поклонение.
Ако освободим за червените хора прекрасната долина Дор, земята на загубените души, простираща се между планините Отц и ледената преграда, те щяха да разполагат със земя, която щеше да им донесе богати плодове.