— Тъй ще е наистина. Защото вие всички бяхте готови да станете мои пленници дори и без бой.
— Явно флотата ни те е пропуснала, но скоро тя ще се завърне в Омен.
— Не зная дали флотата ви ме е пропуснала — казах аз. Но той не ме разбра и в погледа му долових нескрито смущение.
— Много ли пленници пътуват към Ису в твоя мрачен кораб, Йерстед?
— Твърде много — отговори капитанът.
— Не си ли спомняш за една жена на име Дея Торис?
— Да, спомням си я заради красотата й и затова, че е жена на първия смъртен, избягал някога от Ису през хилядите години на нейното властване. Казват, че Ису я познава като жената на един и майката на друг, вдигнали ръце срещу живота й.
Потръпнах от ужас при мисълта за наказанието, което Ису може да наложи на Дея Торис за светотатственото поведение на съпруга и сина й.
— А сега къде е Дея Торис? — попитах аз, страхувайки се, че той ще изрече зловещи думи. Но аз обичах принцесата си и не можах да се въздържа да не чуя дори и най-лошото за съдбата й от устата на онзи, който я бе видял жива. Това ме приближаваше до нея.
— Вчера по традиция се състояха месечните ритуали на Ису — отговори Йерстед — и аз я видях да седи на мястото си в краката на Ису.
— Как! — извиках аз. — Значи не е мъртва?!
— О, не — продължи черният, — не е изминала година, откакто тя лицезря божествената красота на…
— Не е изминала година… — прекъснах го аз.
— Разбира се, не са минали повече от триста и седемнадесет дни.
Едва успях да сдържа голямата си радост. Колко съм бил глупав! Бях забравил разликата между марсианската и земната година. Десетте земни години, които бях прекарал на Барзум, се равняваха на пет години и деветдесет и шест дни марсианско време, чиито дни са 41 минути по-дълги от земните, а годината има 687 дена.
«Навреме сме!» — тези думи преминаха в главата ми и сигурно ги бях произнесъл високо, защото Йерстед поклати глава.
— Навреме, за да спасиш принцесата си! — каза той. — Не, Джон Картър, Ису не ще изпусне своето. Тя знае, че ти идваш, и преди някой вандалски крак да оскверни преддверията на храма й, ако това нещастие може изобщо да се случи, твоята Дея Торис ще бъде отнесена далече от най-малката възможност за освобождаване.
— Искаш да кажеш, че тя ще бъде убита, за да ми попречат да я освободя? — попитах аз.
— Не, това е последното средство. Чувал ли си някога за Храма на слънцето? Ще я отведат там. Той се намира далеч във вътрешния двор на Ису и е малка постройка, чиято кула се издига високо над другите от големия храм. Под кулата в земята лежи основната част, състояща се от шестстотин осемдесет и седем кръгли стаи, разположени една под друга. Те са свързани с подземията на Ису чрез коридори, изсечени в масивна скала.
С всяко завъртане на Барзум около слънцето се завърта и храмът. Така веднъж в годината входът на отделната стая застава срещу коридора — единствената връзка с външния свят. Тук Ису затваря онези, от които не е доволна, но които не иска да умъртви веднага. Или за наказание на някой благородник тя го затваря в една от стаите за една година. Често пъти с осъдения остава и един палач, та смъртта да настъпи под най-ужасна форма. Понякога заповядва в стаята да оставят храна, достатъчна да поддържа живота само толкова дни, колкото тя е определила. Ето така ще умре Дея Торис и нейната съдба ще бъде решена от първия чужд крак, който пристъпи прага.
Макар и да бях извършил чудеса и да бях само на няколко крачки от моята божествена принцеса, всъщност бях по-далеч от нея, отколкото от бреговете на Хъдзън, пред моята къща, на милиони километри оттук.
Глава XXI
През огън и вода
Сведенията на Йерстед ме убедиха, че нямаме време за губене. Аз трябваше да стигна до храма на Ису тайно, преди войските на Таркас да атакуват призори. Веднъж достигнал стените му, бях уверен, че ще мога да преодолея стражите, защото имах достатъчно бойци със себе си, за да отведа Дея Торис.
Веднага щом се събрахме всички, започнахме превозването на нашите хора през подводния път към входовете за тунелите, водещи от басейна на подводницата до подземията на Ису. Трябваше да се връщаме много пъти, преди благополучно да стигнем целта си. Бяхме пет хиляди опитни бойци от най-войнствения народ на Барзум.
Понеже само Карторис знаеше скритите входове на тунелите, ние не можехме да се разделим на групи и отряди и да атакуваме храма на няколко места едновременно. Решихме той да ни отведе колкото може по-бързо до най-близкото до центъра на храма място.