Първо накарах Хенсли да потвърди датата и часа на видеото, което щяхме да гледаме, и да обясни как записи от няколко различни камери са монтирани така, че да проследят движенията на Глория Дейтън в хотела. Също така го помолих да каже, че на етажите със стаи за гости няма видеонаблюдение, защото то би нарушило личното пространство на отсядащите. Очевидно управата на хотела смяташе, че ще се отрази зле на бизнеса им, ако заснемат кой кога влиза и излиза от стаите.
Подадох на Хенсли лазерната показалка, за да може да държи червената точка върху движещата се Глория Дейтън, докато разказва. Осъзнах, че на този запис съдебните заседатели за първи път виждат живата Глория. Във фазата, в която обвинението излагаше тезата си, те бяха видели снимки от аутопсията й, от ареста й и от сайта й, на който се представяше като Жизел Далинджър. Но на това видео тя бе жива и се движеше. Погледнах към съдебните заседатели и видях, че са заинтригувани от случващото се на екрана.
Точно това исках, защото моята следваща серия въпроси към Хенсли щеше да ги поведе в нова посока.
Взех дистанционното и показалката, пуснах видеото от началото и след това го спрях на кадъра, в който Глория минава през фоайето пред мъж с шапка.
— А сега, господин Хенсли, бихте ли погледнали към екрана и бихте ли казали на съдебните заседатели дали във фоайето има ваши колеги?
Хенсли отговори, че мъжът до нишата с асансьорите е част от охраната.
— Да виждате някой друг?
— Не, не мисля.
— Ами този човек тук?
Поставих червената точка върху мъжа с шапката, който седеше на дивана и си гледаше часовника.
— Ами — започна Хенсли — на този кадър не можем да видим лицето му. Ако пуснете тази част от записа, където то се вижда…
Натиснах бутона за пускане и видеото тръгна. Бях привлякъл погледите върху мъжа с шапката. Но той така и не промени положението на главата си и лицето му остана скрито. Кадърът прескочи към момента, в който Глория влиза в нишата с асансьорите и се качва в един от тях. Последва черен екран за няколко секунди и след това видяхме Глория да се качва в асансьора на осмия етаж и да слиза към рецепцията.
Когато стигнахме до частта, в която тя тръгва през фоайето към изхода, натиснах копчето за забавен каданс и поставих пак червената точка върху мъжа с шапката, за да ориентирам заседателите. Мълчах, докато погледите им се движеха по екрана. Продължих да соча мъжа с шапката, който стана и тръгна след Глория. Натиснах стопкадър точно преди той да излезе от полезрението на камерата.
— Този човек в хотела ли работи? — попитах.
— Така и не видях лицето му, но не, не мисля, че работи в хотела — отвърна Хенсли.
— След като не сте видели лицето му, как така сте сигурен, че не е ваш служител?
— Защото се движи, а ние нямаме такива охранители.
— Може ли да обясните на съдебните заседатели какво означава това?
— Нашата охрана има постове. Слагаме хората си на определени места, както в случая с мъжа до нишата с асансьорите. Нямаме охранители, които се движат и правят каквото си искат.
Закрачих пред съдебните заседатели, като първо се отправих към свидетелската банка, след това се обърнах и тръгнах обратно. Когато застанах с гръб към Хенсли и погледнах към Ланкфорд, зададох следващия си въпрос:
— А дали не е частен охранител, господин Хенсли? Дали този човек не е бил нает от някой гост на хотела?
— Възможно е. Но обикновено частните охранители ни се представят, за да знаем, че са там.
— Разбирам. Тогава какво според вас е правил този човек там?
Форсайт възрази, тъй като съм искал свидетелят да направи предположение.
— Ваша Чест — отвърнах, — господин Хенсли е бил полицай и детектив цели двайсет години, а след това десет години е работил в охраната на този хотел. Минавал е през това фоайе безброй пъти и се е справял с безброй проблеми там. Мисля, че е достатъчно квалифициран, за да ни сподели наблюденията си върху този видеозапис.
— Възражението се отхвърля — каза Легоу.
Кимнах към Хенсли да отговори на въпроса.
— Бих се обзаложил, че я следи — отвърна той.
Замълчах, за да акцентирам върху думите му.
— Защо мислите така, господин Хенсли?
— Ами по всичко личи, че я чака още преди тя да пристигне. А когато слиза долу, тръгва след нея. Вижда се как тя внезапно се обръща и тръгва към рецепцията. Това го сварва неподготвен и му се налага да се поправи. После тръгва след нея чак когато тя излиза.