— Госпожице Арънсън — каза Легоу, след като Дженифър приключи, — аргументите ви са изчерпателни и убедителни, но клиентът ви е в болнично легло в интензивното. Нали не предлагате да заведем съдебните заседатели при него? Смятам, че съдът е изправен пред дилема само с едно решение.
Само тази част бяхме репетирали. Най-добрият начин да постигнем каквото искаме бе да отведем съдията при него, а не да й го поднесем на тепсия.
— Не, Ваша Чест — каза Дженифър. — Смятаме, че трябва да продължим без присъствието на обвиняемия, след като посъветваме заседателите да не взимат предвид това, че го няма.
— Това е невъзможно — веднага възрази Форсайт. — Всяка присъда, която постигнем така, ще бъде върната от апелативния съд за пет минути. Обвиняемият има право да се изправи срещу обвинителите си.
— Няма да бъде върната, ако обвиняемият съзнателно се отказва от правото си да се яви в съда — каза Дженифър.
— Да бе, страхотно — отвърна Форсайт саркастично. — Но доколкото знам, клиентът ви е в безсъзнание, а заседателите седят и чакат.
Бръкнах във вътрешния джоб на сакото си и извадих декларацията с отказа, която бях занесъл в затворническата болница предната вечер. Подадох я на Легоу и казах:
— Това е подписана декларация за отказ от явяване в съда.
— Чакайте малко — намеси се Форсайт и в гласа му се прокраднаха първите нотки на отчаяние. — Как е възможно? Човекът е в кома. Съмнявам се, че е подписал каквото и да било, да не говорим да го е направил съзнателно.
Легоу подаде отказа на Форсайт. Ланкфорд се наведе на стола си, за да види подписа.
— Бях в болницата през цялата нощ, Ваша Чест — продължих. — Той се свестяваше и пак изпадаше в безсъзнание, което не е същото като да е в кома. Господин Форсайт ни размахва медицински термини, чието значение не знае. Освен това, когато идваше в съзнание, клиентът ми изразяваше пред мен силно желание процесът да продължи в негово отсъствие. Не иска да чака. Не иска да преминава отново през това.
— Вижте, Ваша Чест, не искам да обвинявам никого в нищо, но това е невъзможно — почна Форсайт. — Просто няма начин…
— Ваша Чест — намесих се спокойно, сякаш не ми пукаше, че Форсайт ме нарича лъжец. — Ако това ще помогне на решението ви, моля, погледнете.
Извадих мобилния си телефон. Показах на него снимка и обясних, че това е болничната стая на клиента ми. В кадъра се виждаше Андре в леглото, повдигнат под 45 градуса, пред гърдите му бе поставена маса. Дясната му ръка беше върху масата, държеше химикалка и подписваше декларацията. Снимката бе направена отдясно на Андре. Заради ракурса и заради подутите му клепачи беше невъзможно да се определи дали очите му са отворени, или затворени.
— Имах предчувствието, че господин Форсайт ще възрази, затова направих тази снимка — продължих. — Нещо, което научих от моя призовкар. Освен това в стаята присъстваше и надзирател, казва се Ивънстън. Ако е необходимо, можем да го събудим и да го доведем в съда, за да свидетелства, че подписът е положен.
Съдията демонстративно ми върна телефона, без да даде възможност на Форсайт да погледне.
— Снимката не е необходима, господин Холър. Вие сте юрист и аз приемам думата ви на доверие.
— Ваша Чест? — обади се Форсайт.
— Да, господин Форсайт?
— Бих искал обвинението да получи време, за да обмисли това и да реши как да отговори на защитата.
— Господин Форсайт, разглеждаме ваша молба и на всичкото отгоре точно вие преди малко ни припомнихте, че съдебните заседатели чакат.
— Тогава, Ваша Чест, обвинението иска съдът да поиска обстоен преглед на обвиняемия и да ни увери, че декларацията, която ни представи господин Холър, е подписана по негова воля и в съзнание.
Трябваше да парирам това преди отчаяните опити на Форсайт да спре процеса да успеят.
— Ваша Чест, господин Форсайт е отчаян. Очевидно би казал всичко, за да спре процеса. Трябва да се запитате защо и според мен отговорът е, че е защото знае, че ще загуби. Ние доказваме, че господин Ла Кос е невинен. Знаят го съдебните заседатели, зрителите в залата, всички, дори и господин Форсайт. И затова иска да спре делото. Иска съдът да разпореди преиграване на мача. Госпожо, наистина ли ще позволите това? Клиентът ми е невинен, а лежи в затвора, пребит е, лишен е от всичко, включително може би и от правото си на живот. За да възтържествува справедливостта, този процес трябва да продължи. Веднага. Още днес.