Реших, че трябва да опитам да извлека нещо от това.
Погледнах към Ланкфорд и видях, че вече е изгледал видеото без звук и е върнал айпада на празната седалка. Седеше като препариран — вероятно осъзнаваше, че животът му ще се промени безвъзвратно до края на деня. Качих и другата си обувка на стола до него, за да й вържа връзката. Наведох се пак, без да свалям поглед от Марко, и прошепнах на Ланкфорд:
— Искам Марко, не теб.
41.
Съдия Легоу зае мястото си, огледа набързо публиката в съдебната зала и каза:
— Готови ли сме за съдебните заседатели?
Станах и се обърнах към нея.
— Ваша Чест, преди да повикаме съдебните заседатели, бих искал да обсъдим няколко неща, които възникнаха току-що.
— Какво има, господин Холър?
Каза го с явно раздразнение.
— Ами агент Марко е тук вероятно за да даде показания като свидетел на защитата. Искам разрешение да го третирам като враждебен свидетел и също така да помоля съдът да нареди на агент Марко да свали огнестрелното оръжие, което носи открито на колана си.
— Едно по едно, господин Холър. Първо, вие призовахте агент Марко като свидетел на защитата и досега той не е отговорил на нито един въпрос. На какво основание искате разрешение да третирате своя собствен свидетел като враждебен?
Ако Марко бъдеше определен за враждебен свидетел, щях да имам повече свобода при разпита. Можех да му задавам подвеждащи въпроси, които изискват отговор само с „да“ и „не“.
— Агент Марко се опитваше да се измъкне и да не свидетелства в този процес. Той дори води със себе си адвокат. Освен това единствения път, когато съм се срещал с агент Марко, той ме заплаши. Мисля, че това го прави… как да кажа… враждебен.
Форсайт стана, за да отговори, същото направи и адвокатът на Марко, но съдията им махна да седнат.
— Молбата ви се отхвърля. Да започваме разпита и да видим как ще тръгне. А защо ви притеснява оръжието на агент Марко?
Попитах я дали би накарала Марко да застане пред катедрата й, за да види пистолета. Тя се съгласи и му даде нареждане да го направи.
— Ваша Чест — казах, — смятам, че подобно открито носене на оръжие е заплашително и създава предубеденост.
— Той наистина е служител на правораздаването — отвърна Легоу. — И предполагам, че това ще бъде установено, когато започне да свидетелства.
— Да, Ваша Чест, но той ще мине пред съдебните заседатели на път за свидетелската банка като Уайът Ърп. Това е съдебна зала, не е Дивият запад.
Тя се замисли за миг и след това поклати глава.
— Не ме убедихте, господин Холър. Отхвърлям и тази ви молба.
Бях се надявал да прочете между редовете и да разбере какво се опитвам да постигна. Опитвах се да извадя Марко от зоната му на комфорт и в зависимост как тръгнат нещата евентуално да го обвиня и в убийство. Никога не се знае как може да реагират хората в такава ситуация, дори и ако са служители на правораздаването. Щях да съм много по-спокоен, ако Марко не беше въоръжен.
— Нещо друго, господин Холър? Съдебните заседатели проявяват огромно търпение, докато ни чакат.
— Да, Ваша Чест, още нещо. Тази сутрин ще призова агент Марко, а след това и детектив Ланкфорд. Бих искал да наредите на господин Ланкфорд да остане в съдебната зала, за да мога да съм сигурен, че ще свидетелства.
— Няма да го направя. Би трябвало господин Ланкфорд да е тук, да, но не е в моя власт да огранича движенията му. А сега да поканим съдебните заседатели.
Погледнах към Ланкфорд и видях, че хладният му поглед е впит право в мен.
Съдебните заседатели най-накрая заеха местата си и през следващите пет минути съдия Легоу им обясни, че обвиняемият най-вероятно няма да присъства в залата до края на процеса. Каза, че причината за това е хоспитализация, която няма нищо общо с делото, нито с деянието. Посъветва ги отсъствието му да не влияе по никакъв начин на решенията им.
След това аз заех мястото си на катедрата и призовах Джеймс Марко. Федералният агент стана от мястото си сред публиката и пристъпи напред самоуверено.
След формалностите по идентификацията му като служител на Агенцията за борба с наркотиците и част от Отдела за противодействие на картелите веднага започнах да действам според сценария, който бях написал в главата си по време на предната безсънна нощ.