— Никаква.
Ето я пукнатината! Вече го бях сгащил.
— Двойното убийство отпреди десет години, за което говорихте, на Сейлъм стрийт в Глендейл ли се случи?
— Ами… да, така мисля.
— Познато ли ви е името Стратън Стергос?
Форсайт възрази и аз поисках да се приближим към катедрата на съдията. Тя ни даде знак да отидем при нея и след това, точно както очаквах, прокурорът се оплака, че се опитвам при свършен факт да призова като свидетел Стергос, след като съдията вече го е зачертала от списъка.
Поклатих глава.
— Ваша Чест, не това се опитвам да направя и съвсем официално заявявам, че няма да призовавам доктор Стергос като свидетел. Той дори не е в Лос Анджелис. Искам само да установя дали свидетелят знае, че бях включил Стергос в списъка със свидетелите. Каза, че не е имал никакъв контакт с никой, свързан с това дело, но ще ви представя доказателство за обратното.
Форсайт поклати глава, за да покаже, че му е писнало от номерата ми.
— Няма никакви доказателства, Ваша Чест. Това е просто представление. Опитва се да отклони процеса и гони този, дето клати гората.
Усмихнах се и поклатих глава. Погледнах към залата и видях Ланкфорд, който се измъкваше по пътеката към задната врата.
— Къде отива детективът ви? — попитах Форсайт. — Ще го призова след няколко минути.
Въпросът към Форсайт обезпокои съдия Легоу. Тя вдигна глава, погледна към вратата и каза високо:
— Господин Ланкфорд?
Ланкфорд спря на метър и половина от вратата и се обърна.
— Къде отивате? — попита Легоу. — Скоро ще ви призоват като свидетел.
Ланкфорд разпери ръце, сякаш не беше сигурен какво да отговори.
— Ами… до тоалетната.
— Моля ви, върнете се бързо. Скоро ще ни трябвате, а вече изгубихме достатъчно време тази сутрин. Не искам никакви забавяния повече.
Ланкфорд кимна и продължи към вратата.
— Извинете ме за момент, господа — каза ни Легоу, извъртя стола си наляво и се наведе към асистента си. Чух я как нарежда някой от приставите да се погрижи Ланкфорд да се върне навреме в залата.
Това ме накара да се почувствам по-добре за развитието на ситуацията.
Съдията извъртя стола си към нас и отново се съсредоточи върху проблема, който обсъждахме. Предупреди ме, че търпението й е на изчерпване и че трябва най-накрая да разплета чорапа, чийто висящ конец ми е позволила да дръпна.
— Да, Ваша Чест.
Върнах се на катедрата.
— Агент Марко, някой казвал ли ви е, че името на Стратън Стергос се е появило в поправения списък със свидетели на защитата от тази седмица?
Марко показа първите знаци на притеснение и поклати уморено глава.
— Както вече ви казах, това име не ми говори нищо. Никога не съм чувал за този човек, преди вие да го споменете.
Кимнах и си отбелязах нещо в бележника. Написах: „Спипах те, задник“.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде бяхте вечерта на единайсети ноември миналата година?
Форсайт се изправи.
— Ваша Чест!
— Седнете, господин Форсайт.
Марко поклати небрежно глава.
— Не мога да си спомня с точност какво съм правил толкова отдавна.
— Било е неделя.
Той сви рамене.
— Значи вероятно съм гледал футбол по телевизията. Не съм сигурен. Това прави ли ме виновен по някакъв начин?
Изчаках, но той не каза нищо повече.
— Обикновено аз задавам въпросите, такъв е редът — казах.
— Разбира се — отвърна той. — Моля, питайте.
— Ами преди два дни в понеделник? Помните ли къде сте били въпросната вечер?
Марко дълго мълча. Изглежда, осъзна, че май се е озовал насред минно поле. В тишината чух как задната врата на залата се отвори, обърнах се и видях, че Ланкфорд се връща, а зад него върви пристав.
— Бях на наблюдение — каза най-накрая Марко.
— На кого?
Той поклати глава.
— Това е текущо разследване. Няма да говоря за това пред публика в залата.
— А наблюдението случайно да беше на Сейлъм стрийт в Глендейл?
Той отново поклати глава.
— Няма говоря за текущо разследване в съда.
Взирах се дълго в него; чудех се колко още да го притисна.
Накрая реших да почакам и вдигнах поглед към съдията.