В този момент съдията ни прекъсна и се обърна към съдебните заседатели.
— Дами и господа, знам, че ви се струва, че сякаш току-що сме започнали, но обявявам кратка петминутна почивка. Моля да отидете в стаята си и да изчакате. Искам юристите и свидетелят да останат местата си.
Станахме, докато заседателите излизаха. Знаех какво следва. Съдията не можеше просто да седи безучастна и да не предупреди Ланкфорд каква опасност го грози. Веднага щом вратата на стаята на заседателите се затвори, тя се обърна към свидетеля ми.
— Господин Ланкфорд, имате ли адвокат тук сега?
— Не, нямам — отвърна спокойно Ланкфорд.
— Искате ли да прекратя разпита ви, за да потърсите съвет от юрист?
— Не, Ваша Чест. Искам да продължа. Не съм извършил никакво престъпление.
— Сигурен ли сте?
Въпросът можеше да се тълкува по два начина. Дали Ланкфорд е сигурен, че не иска адвокат, и дали е сигурен, че не е извършил престъпление.
— Искам да продължа да давам показания.
Съдията се взира дълго в Ланкфорд, сякаш му взимаше мярка. След това извърна глава и даде знак на пристава да се доближи до катедрата й. Прошепна му нещо и той веднага отиде до свидетелската банка, застана до Ланкфорд и сложи ръка на пистолета си.
— Господин Ланкфорд, бихте ли станали?
Ланкфорд изглеждаше озадачен, но стана. Хвърли поглед към пристава, а след това към съдията.
— Носите ли оръжие, господин Ланкфорд? — попита Легоу.
— Да, нося.
— Бих искала да предадете оръжието си на пристав Ернандес. Той ще ви го пази, докато приключите с показанията.
Ланкфорд не помръдна. Беше ясно, че Легоу се е притеснила, че той е въоръжен и може да опита да нарани себе си или някой друг. Добър ход.
— Господин Ланкфорд — каза строго съдията, — моля, предайте оръжието си на пристав Ернандес.
Ернандес реагира, като откопча кобура си с една ръка и натисна копчето на микрофона си с другата. Предположих, че предава сигнал за извънредна ситуация на останалите от охраната на съда.
Ланкфорд най-накрая вдигна ръка и бръкна в спортното си сако. Извади бавно оръжието и го подаде на пристав Ернандес.
— Благодаря ви, господин Ланкфорд — каза съдията. — Можете да седнете.
— Имам и джобно ножче — каза Ланкфорд. — Това проблем ли е?
— Не, господин Ланкфорд, не е проблем. Моля, седнете.
Той седна и последва колективна въздишка на облекчение. Ернандес взе оръжието от банката и го заключи в едно чекмедже. Четирима пристави нахлуха в съдебната зала през задната врата и от входа откъм ареста. Съдията веднага им каза да не правят нищо и повика съдебните заседатели да се върнат по местата си.
След три минути всичко като че ли отново течеше нормално. Заседателите и свидетелят си бяха на местата и съдията ми кимна.
— Господин Холър, можете да продължите.
Благодарих на съдията и се опитах да продължа от там, където бях прекъснат.
— Детектив Ланкфорд, казахте ли на агент Марко да се срещне с вас на адреса на Франклин авеню?
— Не, обадих му се и му дадох адреса. Малко след това си тръгнах. Бях приключил. Прибрах се.
— И два часа по-късно Глория Дейтън, жената, представяща се като Жизел Далинджър, е била мъртва. Така ли е?
Ланкфорд сведе очи и кимна.
— Да.
Пак погледнах към съдебните заседатели и видях, че нищо не се е променило. Те бяха хипнотизирани от признанието на Ланкфорд.
— Отново ви питам, детектив. Знаехте ли, че тя ще умре онази вечер?
— Не, не знаех. Ако знаех…
— Какво?
— Нищо. Не знам какво бих направил.
— Какво смятате, че се е случило, след като сте дали адреса на Глория Дейтън на Марко?
Форсайт възрази, защото въпросът изисквал предположение, но съдията отхвърли възражението му и каза на Ланкфорд, че може да отговори. Като всички останали в залата и Легоу искаше да чуе отговора.
Ланкфорд поклати глава.
— Не знам. Преди да му дам адреса онази вечер, го попитах отново какво се случва. Казах, че не искам да се замесвам, ако тя ще пострада. Той настоя, че просто иска да говори с нея. Призна, че знае, че се е върнала в града, защото му се обадила от скрит номер и му казала, че е получила призовка по някакво гражданско дело. И каза, че трябва да я намери и да поговори с нея за това.
Подчертах този отговор с кратко мълчание. Общо взето тезата ми бе представена. Но беше трудно да сложа край на разпита на Ланкфорд.