— Не ми прилича на половин килограм — казах.
— Повече е — отвърна Лорна. — Поне килограм.
— Значи той си мисли, че отиваме заедно към процес — обади се Дженифър.
Усмихнах се и погледнах бюфета покрай лявата стена на стаята. Там Лорна бе наредила кафето и поничките. Оставих куфарчето на заседателната маса и отидох да си налея кафе. За отскок имах нужда от инжекция кофеин повече отколкото от златото.
— Как сте? — попитах с гръб към тях.
Чу се хор от гласове, които съобщаваха, че са добре. С чаша кафе в едната ръка и поничка с глазура в другата седнах на масата. Беше трудно да се съсредоточиш върху нещо друго освен златото.
— Кой го донесе? — попитах.
— Дойде с брониран камион — докладва Лорна. — От някакво място, наречено Златен депозитар. Ла Кос е наредил доставката от затвора. Трябваше да се подпиша на три места. Донесе го въоръжен гард.
— Колко струва кило злато?
— Около петдесет и четири хиляди — каза Сиско. — Току-що проверихме.
Кимнах. Ла Кос ми бе дал повече от два пъти от това, което бях поискал. Харесваше ми.
— Лорна, знаеш ли къде е „Сейнт Винсънт Корт“ в центъра?
Тя поклати глава.
— В бижутерския квартал. До кръстовището на Седма и Бродуей. Там има няколко търговци на едро на злато. Занесете със Сиско кюлчето там и го продайте — стига да е истинско злато. Веднага щом го превърнете в пари, ми прати съобщение. Ще дам на Ла Кос фактура.
Лорна погледна Сиско и каза:
— Отиваме веднага след срещата.
— Добре. Какво друго? Донесе ли папката на Глория Дейтън?
— Папките — поправи ме тя, посегна към пода и вдигна купчина, висока поне педя.
Бутна папките през масата към мен, но аз ловко ги пренасочих към Дженифър.
— Бълокс, за теб са.
Дженифър се намръщи, но прилежно посегна към папките. Беше вързала тъмната си коса на конска опашка и изглеждаше много делово. Знаех, че въпреки че се мръщи, винаги би приела да работи по убийство. Освен това бях сигурен, че мога да разчитам на нея.
— И какво да търся във всичко това? — попита тя.
— Все още не знам. Искам още едни очи да прегледат папките. Искам да се запознаеш с делата на Глория Дейтън. Да ги научиш наизуст. Сиско работи по профила й в годините след тези случаи.
— Добре.
— И в същото време искам да направиш и нещо друго.
Тя отвори бележника си.
— Какво?
— Някъде в последната папка ще намериш бележки от предишния ми детектив Раул Левин. В тях става въпрос за наркопласьор и местонахождението му в хотел. Името му е Хектор Аранд Мойя. Беше от картела Синалоа и федералните го търсеха. Искам да извадиш всичко за него. Доколкото си спомням, получи доживотна присъда. Разбери къде е и какво прави.
Дженифър кимна, но след това каза, че не схваща логиката на задачата.
— Защо ни е този наркопласьор?
— Глория го предаде, за да получи споразумение. Човекът се срути от високо и в някакъв момент може да се наложи да търсим алтернативни хипотези.
— Ясно. Димна завеса.
— Виж какво можеш да откриеш.
— А дали да не започна с Раул Левин? Може да си спомни нещо за Хектор.
— Добра идея, но няма как. Мъртъв е.
Видях как Дженифър хвърли поглед към Лорна и как Лорна я предупреди с очи да остави тази тема.
— Дълга история, някой път ще ти я разкажа — добавих.
Настъпи мрачно мълчание.
— Добре, ще видя какво мога да намеря — каза Дженифър.
Обърнах се към Сиско.
— Сиско, какво научи?
— Засега няколко неща. Първо, ти каза да проверя Глория за времето след последното ви дело. Направих го през всички обичайни канали, през интернет и лични контакти. Оказва се, че няма и следа от нея след това. Ти каза, че е заминала за Хаваите, но ако е така, тя никога не е взела шофьорска книжка, нито е пращала сметки, нито си е прекарала кабелна телевизия или купувала собственост на никой от островите.
— Каза, че отива при приятел — обясних аз. — Някой, който щял да се погрижи за нея.
Сиско сви рамене.
— Възможно е, но повечето хора оставят някаква следа, колкото и да е слаба. Не открих нищо. Мисля, че тогава си е сменила самоличността — ново име, нови документи.
— Жизел Далинджър.
— Може и това да е, а може да е приела този образ по-късно. Хората, които правят такива неща, обикновено не се придържат към една самоличност. Това е цикъл. Щом им се стори, че някой може да ги докопа или е време за промяна, минават пак през цялата процедура.