— Да, но тя не е била защитен свидетел. Просто искаше ново начало. Това ми се струва малко крайно.
Тогава се намеси Дженифър.
— Мен ако питате, ако имах такова досие и исках да започна някъде на чисто, щях да се откажа от името си. Днес всичко е дигитализирано и по-голямата част от информацията е в публични регистри. Вероятно последното, което е искала, е било някой на Хаваите да изрови всичко това за нея.
И потупа купчината папки пред себе си.
Звучеше логично.
— Добре — казах. — Ами Жизел Далинджър? Тя кога се появява?
— Не съм много сигурен — отвърна Сиско. — Настоящата й шофьорска книжка е издадена в Невада преди две години. Така и не я е сменила, след като се е преместила тук. Наела е апартамент на „Франклин“ преди шестнайсет месеца, като е представила досие на наемател за четири години назад в Лас Вегас. Нямах време да го прегледам, но ще го направя.
Извадих бележника от куфарчето си и си записах няколко въпроса, които да задам на Андре ла Кос следващия път, когато се видим. После попитах:
— Добре, какво друго? Ходи ли вчера до „Бевърли Уилшър“?
— Да. Но преди да стигна до това, нека ти кажа за апартамента на „Франклин“.
Кимнах. Той докладваше. Можеше да го прави в какъвто ред иска.
— Да започнем с пожара. За него е съобщено в дванайсет и петдесет и една в нощта на неделя срещу понеделник, когато противопожарните аларми в коридора пред апартамента на жертвата се задействат, съседите излизат и виждат от процепите край вратата й да се вие дим. Пожарът е изпепелил всекидневната, където е намерен трупът, и силно е повредил кухнята и двете спални. Противопожарните аларми в апартамента очевидно не са се задействали и причината за това се разследва.
— Не е ли потекла вода от крановете на тавана?
— Няма кранове на тавана. Сградата е стара и е получила разрешително при заварено положение. Доколкото успях да разбера от пожарната, има две разследвания на тази смърт.
— Две? — повторих.
Май можех да се възползвам от това.
— Точно така. Отначало и полицаите, и пожарникарите са се подписали, че е било нещастен случай и жертвата се е запалила, като е заспала с цигара в ръка на дивана. А блузата й от изкуствена материя е разпалила огъня. Но са променили мнението си след първоначалния оглед на съдебния лекар. Останките са откарани в моргата.
Сиско си погледна записките, надраскани в бележника му, който изглеждаше миниатюрен в голямата му ръка.
— Съдебният лекар Селест Фрейзиър е направила първоначалния оглед на тялото и открила, че подезичната кост е счупена на две места. Това бързо сменило хода на нещата.
Погледнах към Лорна, защото знаех, че няма представа какво е подезична кост, и казах:
— Това е малка костица с формата на подкова, която пази трахеята.
Докоснах шията си, за да илюстрирам обяснението, и добавих:
— Ако е счупена, това означава травма от насилие на предната страна на врата. Била е удушена.
Лорна кимна, а аз дадох знак на Сиско да продължи.
— Затова се върнали на мястото с инспектори по убийствата и палежите и започнали ново разследване. Чукали на много врати. Говорих с много от хората, с които са говорили и те. Няколко от тях са чули скандал в апартамента около единайсет в събота вечерта. Разговор на висок тон. Мъж и жена се карали за пари.
Пак си погледна тефтера, за да види някакво име.
— Някоя си госпожа Анабет Стивънс, която живее срещу жертвата, видяла през шпионката как след караницата от апартамента си тръгнал мъж. Казала, че било някъде между единайсет и трийсет и полунощ, защото новините били свършили, а тя си лягала в полунощ. По-късно разпознала Андре ла Кос сред шест снимки, които й показали ченгетата.
— Тя ли ти го каза?
— Да.
— Знаеше ли, че работиш за човека, когото е разпознала?
— Казах й, че разследвам смъртта в отсрещния апартамент, и тя с готовност разговаря с мен. Не се представих по-подробно, защото тя и не поиска.
Кимнах на Сиско. Така елегантно да измъкне информация от ключов свидетел на обвинението, и то толкова рано в играта, си беше отлична работа.
— На колко години е госпожа Стивънс?