— Да, получих го. Повече е, отколкото поискахме, но ще използваме всичко за защитата ти и ако остане нещо, ще ти го върнем. Написал съм ти фактура, но не мисля, че ще искаш да разнасяш в мъжкия централен затвор листче, което показва колко пари имаш.
— Прав си. Задръж го у теб засега.
— Добре. А сега въпросите. Да знаеш Жизел да е имала охрана?
Той поклати глава, сякаш не бе сигурен, но после каза:
— Имаше аларма против крадци, но не знам дали някога я е използвала. Аз…
— Имам предвид хора. Нещо като бодигард, човек, който да я пази, когато отива на повиквания, срещи или както там ги наричате?
— О, не, или поне не ми е казвала. Имаше шофьор и можеше да му се обади, ако има проблем, но той обикновено оставаше в колата.
— Точно щях да те питам за шофьора. Кой е той и как мога да се свържа с него?
— Казва се Макс и й беше приятел. През деня работеше нещо друго, а вечер возеше нея. Тя работеше основно вечер.
— Макс кой?
— Не му знам фамилията. Дори не съм го виждал. Тя го споменаваше от време на време. Казваше, че й е охранител.
— Но не е ходил с нея при клиентите, така ли?
— Поне аз не знам да е ходил.
Забелязах, че около лявото рамо на клиента ми се навърта някакъв тип. Опитваше се да подслушва разговора ни, така че казах:
— Дай да отидем ей там.
Преместихме се. Подслушвачът остана на мястото си.
— Добре — продължих, — разкажи ми пак как си се обадил до хотела, за да провериш клиента на сценката с Джулия Робъртс. Какво стана?
Погледнах си часовника и добавих:
— Бързо обаче.
— Ами той се свърза чрез уебсайта. Казах му цените и…
— По имейл ли?
— Не, обади се. От хотела. Номерът се изписа.
— Добре. Обади ти се от хотела — и после какво?
— Казах му каква е цената й и той каза, че го устройва, и уговорихме среща за девет и трийсет същата вечер. Даде ми номера на стаята и аз му обясних, че ще трябва да се обадя пак за потвърждение. Той се съгласи и аз се обадих.
— Обадил си се в хотела и си поискал стая 837?
— Да. Свързаха ме и вдигна същият човек. Казах му, че тя ще е там в девет и трийсет.
— И никога преди това не си се занимавал с този човек?
— Никога.
— Как ти плати?
— Не плати. Точно затова се скарах с Жизел. Тя каза, че той не е платил, защото в стаята нямало никой. И че на рецепцията й обяснили, че човекът се е изнесъл предния ден. А аз знаех, че това не е вярно, защото бях разговарял с него в стаята му.
— Добре, ясно… Но ти обсъди ли начина на плащане с него? Нали разбираш — в брой, кредитна карта?
— Да. Щеше да плати в брой. И затова отидох до апартамента на Жизел, за да си взема процента. Ако беше платил с кредитна карта, щях да направя трансакцията и да си отделя полагащото ми се. Тъкмо защото щеше да плаща в брой отидох да си взема моето преди тя да изхарчи всичко.
Вече ми ставаше ясно как Ла Кос си върти бизнеса.
— Винаги ли така практикуваш?
— Да.
— Рутинна операция.
— Да, все едно и също.
— А като чу гласа на този мъж, дали не ти се стори, че е бивш клиент?
— Не, не разпознах гласа му, а и той си каза, че е нов клиент. Какво общо има това?
— Може би нищо, а може би всичко. Колко често се чуваше с Жизел?
Ла Кос сви рамене.
— Пишехме си съобщения всеки ден. Най-често контактувахме така, но когато ми трябваше бърз отговор, й звънях на мобилния. Говорехме може би по два-три пъти в седмицата.
— А често ли се виждахте?
— Един-два пъти седмично, когато имаше клиент, който плаща в брой. Ходех да си прибера дела. Понякога се виждахме на кафе или за закуска и тя ми даваше парите.
— И никога не е крила пари от теб?
— Имахме си проблеми.
— Какви?
— Тя казваше, че парите са за харчене. Колкото по-дълго оставях моите у нея, толкова по-голяма вероятност имаше да ги изхарчи. Така че бързах да си ги взема.
Видях как водят редичка арестанти от съдебната зала към друга клетка. Всеки момент и Ла Кос трябваше да тръгва.
Клекнах, сложих куфарчето си на пода и го отворих. Извадих писалка и документа, който трябваше да ми подпише, и се изправих.
— Андре, това е отказ от претенции при конфликт на интереси. Трябва да го подпишеш, ако искаш да те представлявам. В него пише, че разбираш, че жертвата, в чието убийство те обвиняват, е била моя клиентка. Отказваш се от всякакви бъдещи претенции, че съм бил в конфликт на интереси, докато съм те представлявал. Заявяваш, че нямаш нищо против. Подпиши го бързо, преди да са те видели с писалката в ръка.