Лий Ланкфорд работеше в отдел „Убийства“ в полицейския участък на Глендейл и бе разследвал убийството на предишния ми детектив Раул Левин. Причините за гримасата му, обидите и напрежението, което очевидно съществуваше между нас, бяха много. Първо, у Ланкфорд имаше някаква вродена омраза към всички адвокати. След това, когато погрешно ме обвини в убийството на Левин, отношенията ни се изостриха. Разбира се, не станаха по-добри и когато накрая му доказах, че бърка, и разкрих убиеца вместо него.
— Много си се отдалечил от Глендейл — казах и извадих телефона си. — Не си ли ходите във вашия съд?
— Изостанал си от събитията, както обикновено, Холър. Вече не работя в Глендейл. Пенсионирах се.
Кимнах, все едно одобрявам, след това се усмихнах.
— Не ми казвай, че си минал на страната на противника. Да не работиш за някой адвокат?
Ланкфорд изглеждаше отвратен.
— Няма начин да работя за някой изрод като теб. Работя за прокуратурата. И между другото на голямата маса току-що се освободи място. Защо не отидеш да седнеш при своите си хора?
Нямаше как да не се усмихна. Ланкфорд не се бе променил през последните седем години, откакто не го бях виждал. Донякъде ми доставяше удоволствие да се заяждам с него.
— Не, благодаря, тук ми е добре.
— Щом казваш.
— Какво прави детектив Собел? Още ли е в участъка?
Навремето се разбирахме с партньорката на Ланкфорд. Тя поне не бе фрашкана с предубеждения като него.
— Още е там и е добре. Кажи ми кой от тези образцови граждани, дето ги водят с белезници, е твоят клиент днес?
— О, моят е в следващата група. Истински победител. Сводник, обвинен в убийството на едно от момичетата си. Направо да ти се скъса сърцето от тази история, Ланкфорд.
Ланкфорд присви очи и разбрах, че съм го изненадал.
— Дай да позная. Ла Кос?
Кимнах.
— Точно така. И ти ли работиш по този случай?
Той се усмихна злобно.
— Да. А сега вече ще ми е и много приятно.
Прокуратурата ползва детективите си за допълващи задачи. Разследването се провежда основно от полицаите, които поемат нещата още от местопрестъплението. Но след като случаят бъде предаден на прокуратурата, нейните детективи помагат той да бъде подготвен за пред съда. Задълженията им включват откриване на свидетели, довеждането им в съда, реакция на маневрите на защитата и т.н. Най-различни дребни задачки. Работата им е да свършат всичко нужно преди процеса.
По принцип детективите на прокуратурата бяха бивши ченгета, повечето пенсионирани като Ланкфорд. Сучеха от две крави — взимаха пенсия и заплата. Сладка работа, стига да можеш да се докопаш до нея. Но ми се стори необичайно, че Ланкфорд вече е назначен по случая на Ла Кос. Обвиняемият все още не се бе явявал пред съда, а Ланкфорд вече бе в залата и работеше по делото.
— Не разбирам — казах. — Обвиниха го вчера и ти вече си разпределен?
— Аз съм в отдела по убийствата. Получаваме случаите на ротационен принцип. Този се падна на мен и исках да видя с какво си имам работа. И след като знам кой ще му е адвокат, вече ми е напълно ясно с какво си имам работа.
Стана и ме изгледа отвисоко. Отбелязах си значката на колана му и черните му кубинки. Не изглеждаше добре с тях и с костюм, но не бих искал да си навлека гнева му, като му го кажа.
— Ще е забавно — каза той и се обърна.
— Няма ли да го изчакаш?
Ланкфорд не отговори. Мина през вратичката и тръгна по централната пътека към изхода.
Погледах го няколко секунди как се отдалечава и се замислих за завоалираната заплаха. Трябваше да имам предвид и това, че детективът на прокуратурата, който работи по случая, ми има зъб.
Началото не беше добро.
Телефонът ми завибрира и аз прочетох съобщението. Беше от Лорна. Пращаше ми добра новина за компенсация на епизода с Ланкфорд.
Златото е истинско! Над 52 хил. долара. Депозирани в сметката.
Бяхме в играта. Каквото и да станеше, поне щях да взема пари. Започнах да забравям за Ланкфорд.
След това върху мен падна сянка, вдигнах очи и видях пристава.
— Ти си Холър, нали?
— Да, аз съм. Какво…
Той тупна пред мен няколко визитки. Моите визитки. Визитките, които бях дал на Ла Кос.
— Ако още един път извъртиш този номер, няма повече да те пускаме при онези отрепки клиентите ти. Поне не и когато аз съм дежурен.