Изчервих се. Няколко адвокати ни наблюдаваха. Слава богу, че поне Ланкфорд бе пропуснал шоуто.
— Ясно? — попита приставът.
— Да, ясно — казах.
— Добре — отсече той.
После си тръгна и аз започнах да си събирам визитките. Представлението бе свършило и останалите адвокати се върнаха към работата си.
8.
Когато излязох от съда, отпред бе паркиран само един линкълн — другите шофьори бяха отишли да обядват. Качих се на задната седалка и казах на Ърл да кара към Холивуд. Не знаех къде живее Стейси Камбъл, но предполагах, че не е в центъра. Извадих телефона си, погледнах записания на дланта ми номер и го набрах. Тя отговори веднага с трениран глас, мек и секси, с всички качества, които вероятно се очакват от гласа на проститутка.
— Ало? Аз съм Стейси Звездооката.
— Стейси Камбъл?
Мекотата и сексапилът изчезнаха и гласът й стана троснат и стържещ като на пушачка.
— Кой се обажда?
— Казвам се Майкъл Холър. Адвокат съм на Андре ла Кос. Каза ми, че се е чул с теб и ти си се съгласила да поговорим за Жизел Далинджър.
— А, не, не искам да ме влачиш в съда.
— Изобщо нямам такова намерение. Просто искам да поговоря с някой, който е познавал Жизел, и да чуя какво имаш да ми кажеш за нея.
Мълчание.
— Госпожице Камбъл, ще може ли да намина да се видим?
— Аз ще дойда при теб. Не искам никой да идва тук.
— Става. Какво ще кажеш за веднага?
— Трябва да се преоблека и да си оправя косата.
— Кога и къде?
Пак мълчание. Тъкмо се канех да й кажа, че няма нужда да си оправя косата заради мен, когато тя проговори:
— Какво ще кажеш за препечена филийка?
Беше дванайсет и десет, но си давах сметка, че жена с нейната професия може да е станала току-що.
— Ами да, добре. Опитвам се да измисля заведение, където бихме могли да закусим.
— Какво? Не, имам предвид заведението „Препечена филийка“. Кафене на Трета, близо до Кресънт Хайтс.
— А, ясно. Добре, там съм. Значи към един?
— Ще дойда.
— Ще запазя маса и ще те чакам.
Затворих и казах на Ърл къде отиваме, след това се обадих на Лорна, за да видя дали е успяла да отложи ангажимента ми за два часа.
— Не — отвърна тя. — Патриша каза, че съдията иска това да й се разкара от графика. Никакви отлагания повече, Мики. Иска те в кабинета си в два.
Патриша беше асистентката на съдия Компаниони. Всъщност тя ръководеше залата и графика и когато кажеше, че съдията иска да придвижи случая, на практика това означаваше, че го иска Патриша. Беше й писнало от постоянните отлагания, които исках, докато се опитвах да убедя клиентката си да приеме споразумението, което й предлагаше прокуратурата.
Замислих се за миг. Дори Стейси Камбъл да дойдеше навреме — на което знаех, че не мога да разчитам, вероятно нямаше начин да измъкна от нея каквото ми трябваше и да се явя в съда в два. Можех да отложа срещата в „Препечена филийка“, но не исках. В момента мистериите около Глория Дейтън ме занимаваха изцяло. Исках да знам тайните, които се криеха зад лъжите й, и нямаше да се разсейвам с други случаи.
— Добре, обади се на Бълокс и виж дали все още може да ме замести.
— Защо, още ли си в съда?
— Не, движа се към Западен Холивуд, имам среща по случая на Дейтън.
— Имаш предвид на Ла Кос?
— Точно така.
— И Западен Холивуд не може да почака?
— Да, не може да почака, Лорна.
— Тя май все още има власт над теб, а? Дори и мъртва.
— Просто искам да знам какво се е случило. Затова искам веднага да се обадиш на Бълокс. Ще се чуем по-късно.
Затворих, преди да чуя проповедта за емоционалното ми обвързване с работата. Лорна винаги бе имала проблем с отношенията ми с Глория и не можеше да проумее, че те нямат нищо общо със секса. Че не съм хлътнал по някаква курва. Че става въпрос за това да откриеш някой, който споделя твоето виждане за света. Или поне така си мислех.
Обадих се на Дженифър Арънсън и тя ми каза, че работи в юридическата библиотека на Югозападния университет и преглежда папките на Глория Дейтън, които й бях дал сутринта.
— Опитвам се да се запозная с всичко случай по случай — обясни тя. — Освен ако не искаш да търся нещо конкретно.
— Не — отвърнах. — Намери ли записките за Хектор Аранд Мойя?