Или знаеше?
Бяха минали седем години. Струваше ми се извън всякаква разумна логика Мойя да е успял да си отмъсти на Глория Дейтън от федералния затвор. Но колкото и невероятна да беше идеята, можеше да се окаже полезна при защитата на Андре ла Кос. Моята работа бе да накарам съдебните заседатели да се разколебаят относно тезата на обвинението. Да подтикна поне един бог или една богиня на вината да се замислят и да си кажат: „Хей, чакай малко, ами онзи тип там, в пустинята, който гние в затвора заради тази жена? Може би…“.
— Намери ли в електронния архив някакво искане за разкриване на свидетел или отказ заради липса на основание? Нещо такова?
— Да, това е част от първото обжалване заради процесуална грешка: съдията е отказал молба за разкриване на тайни информатори по случая.
— Той просто е стрелял на сляпо. Има само един таен информатор и това е Глория. А има ли нещо засекретено?
Съдиите обикновено засекретяват документи, споменаващи тайни информатори, но самите документи се завеждат в електронния архив под номера, така че е ясно, че съществуват.
— Не — каза Дженифър. — Само ДСД.
Досъдебният доклад за Мойя. Те винаги се засекретяват. Замислих се за миг.
— Добре, не искам да изоставяме тази нишка. Искам да видя протокола от обсъждането на тайния информатор и липсата на основание. Ще трябва да отидеш до Пасадина и да вземеш хартиените документи. Кой знае? Може да извадим късмет и вътре да има нещо, което да ни свърши работа. Държавната агенция по наркотиците и ФБР е трябвало в някакъв момент да свидетелстват как са стигнали до този хотел и до тази стая. Искам да знам какво са казали.
— Мислиш, че Глория е била разкрита?
— Би било прекалено лесно и прекалено немарливо. Но ако се споменава за конкретен таен информатор, може и да ни отвори работа. Също така поискай досъдебния доклад. Може би след седем години ще ти дадат да го видиш.
— Едва ли. Тези неща би трябвало да останат засекретени завинаги.
— Нищо няма да ти стане, ако опиташ.
— Мога да тръгна за Пасадина веднага. После пак ще се върна към архива на Глория.
— Не, Пасадина ще почака. Искам да отидеш в центъра. Все още ли искаш да ме заместиш по случая с Диърдри Рамзи?
— Абсолютно!
Тя направо подскочи от другата страна на линията.
— Не се превъзбуждай — посъветвах я веднага. — Както ти казах и сутринта, случаят е заплетен. Трябва само да помолиш съдията за още малко време и търпение. Кажи му, че случаят е СПЗ и сме близо до това да убедим Диърдри, че е в неин интерес да приеме предложението и да приключи с това. И трябва да убедиш и прокурор Шели Албърт да не се отказва от споразумението още две седмици. Това е, само още две седмици. Ще се справиш ли?
Предложението към Рамзи беше да се признае виновна в помагачество и да свидетелства срещу приятеля си и съучастника му в грабежа. В замяна щеше да получи от три до пет години. За добро поведение, а и като й се приспадне вече прекараното време в ареста, щеше да излезе след година.
— Мога да го направя — каза Дженифър. — Но вероятно ще пропусна частта със сифилиса, ако нямаш нищо против.
— Какво?
— Сифилисът. Каза, че случаят е СПЗ. Сексуално предавани заболявания?
Усмихнах се и погледнах през прозореца. Минавахме през Ханкок Парк. Наоколо имаше само големи къщи, обширни морави и високи живи плетове.
— Дженифър, нямах това предвид. СПЗ е съкращение от времето ми като обществен защитник. Означава „споразумение преди залата“. Тогава, преди двайсет години, така деляхме делата си на купчини — СПЗ и НКП, „споразумение преди залата“ и „направо към процес“. Може би сега го наричат ИПЗ — изслушване преди залата, за да не стават обърквания.
— О, чувствам се неудобно.
— Не толкова, колкото би се почувствала, ако беше казала на съдия Компаниони, че делото има сифилис.
И двамата се засмяхме. Дженифър бе един от най-острите и жадни за знания юридически умове, които бях срещал, но все още трупаше практически опит и учеше рутината и жаргона на занаята. Бях сигурен, че ако продължава все така, скоро ще се превърне в едно от най-големите страшилища за прокуратурата в съдебната зала.