— Гленда ми е разказвала за теб. Казваше, че си сладък. Но не каза, че си и хубавец.
— Коя е Гленда?
— Жизел. Когато се запознахме във Вегас, беше Гленда Давил, Добрата вещица.
— Защо си е сменила името, като е дошла тук?
Тя сви рамене.
— Хората се променят. Беше си все същата обаче. Затова продължих да й викам Гленда.
— Значи ти си дошла първа от Вегас, а тя те е последвала?
— Нещо такова. Но поддържахме връзка. Тя проверяваше кои номера вървят тук и кои не. Казах й да дойде, ако иска, и тя дойде.
— И ти я свърза с Андре.
— Да, за да й направи онлайн профил и да приема поръчките.
— Откога познаваш Андре?
— О, не от много отдавна. Дали ще ни обслужат скоро?
Беше права. Сервитьорката, която на всеки пет минути ме бе питала много настойчиво дали ще поръчам нещо, сега я нямаше никаква. Предположих, че Стейси действа така на хората, особено на жените. Привлякох вниманието на едно момче, което отсервираше, и го помолих да повика сервитьорката.
— Как се свърза с Андре? — попитах, докато чакахме.
— Много лесно. Влязох в интернет и започнах да разглеждам сайтовете на другите момичета. Той беше администратор на по-добрите. Писах му по мейла и така се запознахме.
— Колко сайта администрира?
— Не знам. Трябва да питаш него.
— Да си чувала Андре да е тормозил физически някои от жените, с които е работил?
Тя изхихика.
— Като истински сводник ли?
Кимнах.
— Не. Когато иска да сплаши някоя, си има хора за това.
— Какви хора?
— Не им знам имената. Знам само, че никога не посяга. На няколко пъти някакъв тип се опитвал да му вземе бизнеса и той трябвало да го спре. Поне така ми каза.
— Да му вземе интернет бизнеса ли?
— Да, нещо такова.
— Знаеш ли кой?
— Не, не знам никакви имена. Само каквото ми е казал Андре.
— Ами тези, които сплашват от негово име? Виждала ли си ги?
— Видях ги веднъж, когато имах нужда от тях. Някакъв тип не искаше да си плати и аз се обадих на Андре, докато клиентът беше под душа. Неговите хора се появиха ей така. — Тя щракна с пръсти. — Накараха го да си плати. Онзи си мислеше, че понеже е водещ на някакво шоу в кабеларка, за което никой не е и чувал, няма нужда да си плаща. Всички си плащат.
Сервитьорката най-накрая дойде. Стейси си поръча бекон, маруля и домат върху препечена филийка (какво друго?) и диетична кола. Аз избрах салата с пилешко и кроасан и преминах от кафе на студен чай.
— От кого се криеше Гленда? — попитах веднага щом пак останахме сами.
Стейси понесе много спокойно рязката смяна на посоката.
— Нима всички не се крием от някого или нещо?
— Не знам. С нея така ли беше?
— Никога не е говорила за това, но често си гледаше зад гърба, ако ме разбираш. Особено веднага след като пристигна тук.
Доникъде нямаше да стигнем така.
— Какво ти е разказвала за мен?
— Че когато преди живяла в града си бил неин адвокат, но вече не можела да ти се обади, ако я арестуват.
Сервитьорката ни донесе питиетата и аз я изчаках да се отдалечи.
— Защо не е можела да ми се обади?
— Не знам. Защото всичко щяло да се разплете.
Не очаквах този отговор. Мислех, че ще ми каже, че Гленда не е можела да ми се обади, защото така е щяла да се издаде, че ме е излъгала.
— Да се разплете? Това ли бяха точните й думи?
— Да, точно така казваше.
— Какво е имала предвид?
— Не знам, тя така си говореше. Казваше, че всичко щяло да се разплете. Не знам какво е имала предвид, а и тя не ми е обяснявала.
Стейси започваше да показва признаци на досада. Облегнах се назад и се замислих. Освен да ми каже няколко озадачаващи думи, тя с нищо не ми помогна. Сигурно бе глупаво от моя страна да си мисля, че Глория Дейтън — ако изобщо това бе истинското й име — се е доверила на друга проститутка за далечното си минало.
Знаех само, че цялото това нещо ме потиска. Глория/Гленда/Жизел беше неразривно свързана с този начин на живот. Не бе успяла да го напусне и накрая той й бе отнел всичко. Все същата стара история и най-много след година щеше да бъде забравена и заменена със следващата.
Храната ни пристигна, но бях загубил апетит. Гледах как Стейси Звездооката маже майонеза върху бекона, яде като малко момиченце и си облизва пръстите след всяка хапка. Но и това не ми повдигна настроението.