Нещата за Скейлс се утежняваха допълнително и от това, че гневът срещу него беше толкова силен, че районният прокурор Деймън Кенеди, който категорично ме победи в изборите предишната година, бе заявил, че лично ще води обвинението срещу него с цялата строгост на закона. Това, разбира се, се случи, след като подписах, че ставам адвокат на Скейлс. Сцената вече бе подготвена, за да може Кенеди публично да ме размаже още веднъж. Поразпитах за споразумение — то можеше да дойде от районния прокурор — но Кенеди не даваше и дума да се издума. Знаеше, че е заковал случая и че няма нужда да се споразумява. Щеше да издои това дело до последния телевизионен репортаж, статия във вестник и по интернет, до последната капка внимание, която можеше да изтръгне.
Случаят със Скейлс изобщо не ми помагаше. „Ел Ей Уикли“ пусна статия „Най-мразеният мъж в Америка“, в която се припомняха всички измами, в които клиентът ми е бил обвинен през последните две десетилетия. Името ми често изникваше в текста като негов дългогодишен адвокат и в цялата история аз излизах официалния му апологет. Броят излезе седмица преди Коледа и бе посрещнат ледено от дъщеря ми, която беше убедена, че баща й отново я е унижил публично. Всички страни се бяха съгласили, че ще ми бъде позволено да я посетя сутринта на Коледа с подаръци за нея и бившата ми жена. Но не мина никак добре. Бях се надявал тази среща да сложи начало на размразяването на отношенията и с двете, но тя се превърна в снежна буря. Същата вечер вечерях сам през телевизора.
Вече беше първата седмица на април и трябваше да се явя от името на Андре ла Кос пред съдия Нанси Легоу в отдел 120 на наказателния съд в центъра. Бяха минали шест седмици от началото на процеса и Легоу изслушваше показания във връзка с молбата ми за изключване на определени доказателства, която бях подал малко след предварителното изслушване на Ла Кос.
Ла Кос седеше до мен на адвокатската банка. Беше в затвора вече пет месеца и бледото му лице бе само един от признаците на вътрешния му разпад. Някои хора понасят времето зад решетките. Андре не бе от тях. Както неведнъж ми бе казвал, когато ходех при него, чувствал, че полудява.
През декември бях получил копие от видеозаписа на разговора на Андре ла Кос с водещия разследването на убийството на Глория Дейтън. В молбата ми да бъдат оттеглени част от доказателствата се казваше, че разговорът всъщност е разпит и че полицаите са манипулирали клиента ми, за да изтръгнат от него уличаващи отговори. И че освен това детективът, който разпитва Ла Кос в малка стая без прозорци в Западния участък, е претупал конституционните му права и не го е информирал за правото му на защитник, докато Ла Кос не изрича уличаващите го отговори и не е арестуван.
По време на разпита Ла Кос отричаше да е убивал Дейтън, което бе добре за нас. Но лошото беше, че имаше наличие на мотив и възможност да извърши деянието. Той признаваше, че е бил в апартамента на жертвата във вечерта на убийството и че са се скарали за пари, които тя се предполагало, че е получила от клиент в „Бевърли Уилшър“. Дори казваше, че я е хванал за гушата.
Разбира се, това бяха показания, дадени от Ла Кос в сериозен ущърб на самия него, и бяха основата, на която прокуратурата повдигаше обвинението, както стана ясно на предварителното изслушване. А сега аз исках от съдията да не взима предвид този разговор и да позволи на съдебните заседатели да го видят. Твърдях, че освен че Ла Кос е бил сплашван в стаята за разпити, не са му прочетени правата, докато не споменава, че е бил в апартамента на Дейтън преди смъртта й и че са се скарали. Молбите за оттегляне на доказателства обикновено имат минимални шансове, но в този случай си струваше да се опита. Ако успеех да разкарам видеозаписа от разпита, цялото дело щеше да се промени. И то може би в полза на Андре ла Кос.
Обвинението, ръководено от прокурор Уилям Форсайт, започна с изслушването на показанията на детектив Марк Уитън за обстоятелствата, при които е проведен разговорът, след това бе пуснато и видеото. Трийсет и две минутният запис бе показан на екран, окачен на стената срещу празната ложа на съдебните заседатели. Аз вече го бях гледал безброй пъти. Бях си записал таймкодовете и въпросите, когато Форсайт приключи разпита на Уитън и ми предаде свидетеля и дистанционното. Уитън знаеше какво следва. Бях доста агресивен към него по време на предварителното изслушване. Сега атаката щеше да се състои пред съдия Легоу, която бе назначена по случая след това. Нямаше съдебни заседатели, пред които да играя театър. Без боговете на вината. Останах седнал на адвокатската банка, а клиентът ми бе до мен, облечен в оранжев гащеризон.