— И аз така си мислех. Значи отиваме на процес.
— Ами ако удовлетворят молбата ни за отхвърляне на доказателството?
Свих рамене.
— Не храни големи надежди за това. Казах ти, вероятността е малка. А и дори тя да отсъди в наша полза, съм готов да се обзаложа, че прокуратурата няма да се откаже от процеса. Има и други улики срещу теб. Косвени са, но са достатъчни, за да започне дело.
Ла Кос сведе глава и опря чело в решетката, която ни разделяше. Стори ми се, че всеки момент ще се разплаче.
— Виж, знам, че не съм ангел — каза той. — Извършил съм много лоши неща през живота си. Но това не съм. Не съм.
— И аз ще направя всичко възможно, за да го докажа, Андре. Разчитай на това.
Той вдигна глава, погледна ме в очите и кимна.
— И Жизел така казваше. Че може да разчита на теб.
— Така ли? Да разчита на мен? За какво?
— Ами нали знаеш, ако й се случи нещо. Знаеше, че може да разчита на теб, че това няма да мине незабелязано.
Мълчах известно време. През последните пет месеца с Ла Кос имахме ограничена комуникация. Той беше в затвора, а аз работех по куп дела. Говорехме си, когато се виждахме за съдебните изслушвания, и от време на време по телефона от педалското отделение в мъжкия централен затвор. Мислех си, че съм изтръгнал от него всичко необходимо, за да го защитавам в процеса. Но това, което каза сега, бе нова информация, която ме накара да се умълча, защото се отнасяше за Глория Дейтън, която продължаваше да е загадка за мен.
— Защо ти го е казала?
Ла Кос поклати глава, сякаш не усещаше настойчивостта в тона ми.
— Не знам. Веднъж просто си говорехме и тя те спомена. Че ако нещо се случи с нея, Мики Тогата ще отмъсти.
— Кога ти го каза?
— Не помня. Просто го каза. Каза да ти съобщя на всяка цена.
— Каза ми, че си ме потърсил, защото според нея съм бил добър адвокат. Не ми каза другото.
— Току-що ме бяха арестували за убийство и бях уплашен до смърт. Исках да поемеш случая.
Едвам се удържах да не се пресегна и да го сграбча за яката.
— Андре, чуй ме внимателно. Искам да знам какво точно е казала. Дума по дума.
— Каза да й обещая, че ако нещо се случи с нея, ще ти кажа. И след това нещо наистина се случи и ме арестуваха. Затова ти се обадих.
— Колко време преди да я убият ти го каза?
— Не си спомням точно.
— Дни? Седмици? Месеци? Хайде, Андре. Може да се окаже важно.
— Не знам. Седмица, а може би и повече. Не си спомням, защото всичките тези шумове и светлини в затвора, онези животни, с които съм затворен — всичко това ме изтощава и почвам да губя разсъдъка си. Не си спомням много неща. Дори вече не помня как изглежда майка ми.
— Добре, успокой се. Помисли си за това в буса, докато те връщат в затвора. Искам да си спомниш точно кога се е състоял този разговор. Ясно?
— Ще се опитам, но не обещавам.
— Добре, опитай. А сега трябва да тръгвам. Ще се видим преди процеса. Имаме още много подготвителна работа.
— Добре. Извинявай.
— За какво?
— Че те разстроих заради Жизел. Виждам, че е така.
— Не се тревожи за това. Просто гледай довечера да си изядеш вечерята. Искам да си силен за процеса. Обещаваш ли?
Ла Кос кимна неохотно.
— Обещавам.
12.
Минах през съдебната зала с наведена глава, без дори да забележа, че при съдия Легоу е започнало ново изслушване. Вървях към изхода в дъното и размишлявах върху това, което Ла Кос току-що ми бе казал — че ми се е обадил след ареста, защото Глория Дейтън е искала да знам, ако й се случи нещо, а не защото ме е препоръчала като добър адвокат. Имаше значителна разлика между двете неща. Почувствах облекчение от бремето, което носех от месеци по отношение на Глория. Дали е искала да получа посланието, за да отмъстя за нея, или за да ме предупреди за някаква невидима заплаха? Тези въпроси поставяха в нова перспектива отношението ми към Глория и дори към самия мен. Сега разбирах, че тя може би е знаела или поне се е страхувала, че е в опасност.
В мига, в който излязох от съдебната зала в претъпкания коридор, застанах лице в лице с Фернандо Валенцуела — поръчителя по сумите за пускане под гаранция, не бейзболиста. С Вал се познавахме отдавна и някога имахме професионални отношения, от които и двамата печелехме. Но след това нещата се омазаха и се отчуждихме. В последно време, когато имах нужда от поръчител по гаранция, ходех при Бил Дийн или Боб Едмъндсън. Вал бе чак на трето място в списъка ми след тях.