— Още по това дело ли? — попитах, като вдигнах призовката.
Валенцуела се намръщи.
— Стига, Мик, знаеш, че не мога…
— Пращам много призовки, да знаеш, Вал. Имам предвид, че който ми върши тази работа, всеки месец изкарва добри пари. Но трябва да е човек, на когото имам доверие, нали ме разбираш? Някой, който е на моя страна, а не срещу мен.
Валенцуела много добре разбираше какво имам предвид. Поклати глава и очите му светнаха, когато се приближи към мен и се измъкна от ъгъла, в който го бях притиснал. Направи ми знак с пръст.
— Кажи ми, Мик, може би ще можеш да ми помогнеш…
— Разбира се — отвърнах. — Какво искаш?
Той отвори сака и започна да рови из документите вътре.
— Трябва да отида в Агенцията за борба с наркотиците да се видя с един агент, Джеймс Марко. Имаш ли представа дали е в сградата на федералното правителство?
— Агенцията за борба с наркотиците ли? Ами зависи дали е в някой от разследващите отдели, или не. Те имат отдели и в сградата, и на други места.
— Работи в… момент… Междуведомствения отдел за борба с картелите.
Помислих малко. Интригата около призовката и всичко останало ме завладяваше все повече.
— Съжалявам, не знам къде се намира. Нещо друго, с което да ти помогна?
Валенцуела пак зарови в чантата си.
— Да, има още нещо. След Агенцията за борба с наркотиците трябва да се видя с една дама, Кендъл Робъртс. Живее на Виста дел Монте в Шърман Оукс. Случайно да знаеш къде е това?
— Не, съжалявам.
— Е, ще трябва да пусна джипиеса. Чао, Мик.
— Чао, Вал. Ще ти се обадя за следващите си призовки.
Погледах го как се отдалечава по коридора, след това отидох до една пейка до стената, седнах, отворих куфарчето си и записах имената, които Валенцуела току-що ми бе казал. След това извадих мобилния си телефон и се обадих на Сиско. Съобщих му имената на Джеймс Марко и Кендъл Робъртс и му казах да изрови за тях всичко, което може. Споменах, че Марко вероятно работи в Агенцията за борба с наркотиците.
Сиско въздъхна. Всички полицаи взимат мерки да се защитят, като заличават, доколкото им е възможно, дигиталните си следи и публичната информация за себе си. А агентите от Агенцията за борба с наркотиците са най-високата топка в тази работа.
— Все едно да проверявам агент на ЦРУ — оплака се Сиско.
— Просто виж какво ще излезе — казах. — Започни с Междуведомствения отдел за борба с картелите. Може пък да извадиш късмет.
Излязох от съдебната палата и видях линкълна, който бе паркиран на Спринг. Метнах се на задната седалка и точно се канех да кажа на Ърл да кара към „Старбъкс“, когато осъзнах, че зад волана не е Ърл и че съм се качил на друг линкълн.
— О, извинявай, объркал съм колата — казах аз.
Изскочих навън и се обадих на Ърл по телефона. Той каза, че е паркирал на Бродуей, защото някакъв пътен полицай го прогонил от Спринг. Изчаках го пет минути, като през това време се обадих на Лорна, за да проверя как са нещата. Тя ми каза, че не се случва нищо важно, а аз й разказах за призовката от Фългони и че ме вика следващия вторник сутринта в кантората в Сенчъри Сити. Тя отвърна, че ще го запише в графика, и май също като мен бе ядосана, че Фългони е използвал Вал, за да ми предаде призовката. По принцип не е необходимо един адвокат да праща призовка на друг. Обикновено един телефонен разговор и малко професионална любезност постигат същото.
— Ама че гадняр! — каза Лорна. — Как е Вал?
— Добре. Казах му, че мога да му прехвърля част от нашите призовки.
— Наистина ли смяташ да го направиш? Имаш си Сиско.
— Може би. Ще видим. Сиско мрази да носи призовки. Смята, че му е под нивото.
— Но го прави и това не ти струва нищо допълнително.
— Така е.
Приключих разговора, когато се появи Ърл с правилния линкълн. Отидохме до „Старбъкс“ на Сентръл, за да мога да използвам безжичния им интернет.
Влязох в Мрежата, отидох на страницата на PACER и въведох номера на делото, по което бях призован. Жалбата от Силвестър Фългони младши наистина беше за лично явяване на осъдения пред съдия, за да протестира присъдата на Хектор Аранд Мойя. Цитираха се груби нарушения от страна на агента на Агенцията за борба с наркотиците Джеймс Марко. В жалбата се твърдеше, че преди Мойя да бъде арестуван от лосанджелиската полиция, Марко е използвал поверителна информация, за да влезе в хотелската стая на Мойя и да подхвърли огнестрелно оръжие под матрака. Марко след това използвал информатор, за да режисира ареста на Мойя от полицията и намирането на оръжието от полицаите, извършили задържането. Пистолетът дал основание на обвинението да добави утежняващи вината обстоятелства и да го вкара в състав, предвиждащ доживотна присъда във федерален затвор. И наистина го осъдили до живот.