— Ще отида до Долината, за да говоря с Кендъл Робъртс.
Сиско веднага отхвърли плана ми.
— Чакай, Мики, трябва и аз да съм с теб. Не знаеш какво можеш да си навлечеш с тази жена. Не знаеш кой ще е с нея. Задаваш погрешен въпрос — и ето ти беля. Нека отидем заедно.
— Не, работи по Марко. Ърл е с мен и всичко ще е наред. Няма да задам погрешен въпрос.
Сиско ме познаваше достатъчно добре, за да е наясно, че няма да си променя намерението да отида при Робъртс.
— Е — каза той. — Късмет тогава. Обади ми се, ако ти потрябвам.
— Добре.
Затворих телефона.
— Хайде, Ърл, да вървим. Шърман Оукс. И настъпи газта.
Случваха се нови неща. Неща, които все още не разбирах. Но това бе добре. Обещах си скоро да проумея всичко.
13.
Струваше ми се вероятно Фернандо Валенцуела да разнесе призовките в реда, в който ме бе питал за тях. Сградата на федералното правителство се намираше само на няколко пресечки от наказателния съд. Сигурно щеше да отиде първо там и да се опита да се види с Джеймс Марко, а след това да поеме към Долината и Кендъл Робъртс. Нямаше да му е лесно да стигне до Марко. Федералните агенти правят всичко възможно, за да избегнат приемането на призовки. Знам го от опит. Обикновено накрая всичко се урежда през някой техен началник, който неохотно приема призовката от името на своя подчинен. Агентите почти никога не получават тези документи лично.
Всичко това ми даваше предимство пред Вал. Ако Робъртс се окажеше вкъщи, щях да се видя с нея много преди него. Разбира се, нямах представа какво ще постигна като стигна там, но се надявах, че ще успея да я хвана неподготвена, още преди да знае, че я търсят заради федерално дело, в което е забъркан осъден наркобос.
Но трябваше да знам нещо повече за Робъртс освен името й. Като че ли двете с Глория Дейтън се бяха движили в едни и същи среди през 90-те години и поне до първите години на новия век. Информацията на Сиско бе добра отправна точка, но не беше достатъчна. Най-добрият начин да подхванеш разговор с ключова фигура по някое дело е да извадиш повече информация от тази, която той вече има.
Проверих в Гугъл Силвестър Фългони младши от мобилния си телефон и се обадих на телефона, който ми излезе. Жена с дълбок опушен глас, по-подходящ за приемане на резервации в някое кабаре, отколкото за адвокатска кантора, ми каза да почакам. Вече бяхме на магистрала 101 сред оживен трафик. По груби изчисления от Шърман Оукс ни делеше още половин час път, така че нямах нищо против чакането, нито против мексиканската музика, която свиреше в ухото ми.
Тъкмо се канех да се облегна на прозореца и да затворя очи, когато чух в слушалката младежки глас.
— Силвестър Фългони младши на телефона. Какво мога да направя за вас, господин Холър?
Изправих се и извадих бележника си от куфарчето в скута ми.
— Ами като начало можете да ми кажете защо ми пратихте призовка днес в съда. Струва ми се, че сте млад адвокат, господин Фългони, защото цялото това нещо е ненужно. Трябваше просто да ми се обадите. Нарича се колегиалност. Адвокатите не пращат призовки на други адвокати, особено пред техните колеги в съда.
Настъпи мълчание, последвано от извинение.
— Наистина съжалявам, господин Холър. Прав сте, млад адвокат съм и се опитвам да си пробия път. Разбирам, че съм направил грешка, и се извинявам.
— Извинението е прието и можеш да ме наричаш Майкъл и да минем на „ти“. Защо не ми кажеш за какво става въпрос? Хектор Аранд Мойя? Не съм чувал това име от седем години.
— Да, господин Мойя е в затвора отдавна и се опитваме да подобрим положението му. Дали успя да прегледаш делото, по което е призовката?
— Виж какво, Фългони, едва успявам да преглеждам собствените си дела. Всъщност трябва да разместя някои ангажименти, за да успея да вместя призовката. Трябваше да насрочите срещата за време, удобно и на двете страни.
— Сигурен съм, че ще измислим нещо, ако във вторник сутринта не ти е удобно. И, моля, наричай ме Слай.
— Добре, Слай. Мисля, че ще успея. Но кажи ми защо ме призоваваш за Хектор Мойя? Никога не ми е бил клиент и нямам нищо общо с него.
— Напротив, имаш… Майкъл. В известен смисъл ти си този, който го е пратил в затвора, и затова ти би трябвало да държиш ключа към неговото освобождаване.
Този път аз млъкнах. Първата част от твърдението на Фългони беше спорна. Независимо дали бе вярна, или не, не беше от нещата, които исках да си мисли за мен високопоставен човек от наркокартел дори когато е на сигурно място като федерален затвор.