— Защото току-що научаваме за нея.
Тя ме погледна подозрително, но продължи, вероятно защото искаше разговорът да приключи колкото може по-бързо.
— Трина Рафърти. На сайта я представяха като Трина Трикс.
— Къде е Трина Рафърти сега?
Неправилен въпрос.
— Нямам представа! — почти извика тя. — Не чухте ли какво ви казах? Вече не се занимавам с това! Имам си работа, бизнес, живот — и нямам нищо общо с онзи свят!
Вдигнах ръка, за да я спра.
— Извинете, извинете. Просто си помислих, че може да знаете. Че вероятно поддържате контакт.
— Не поддържам контакт с никого от онова време, ясно? Не разбрахте ли?
— Да, разбрах го и осъзнавам, че събуждам стари спомени.
— Така е — и това не ми харесва.
— Извинявам се и ще се опитам да съм кратък. Значи казахте, че сте били три и всички сте имали уебстраници, а обажданията са минавали през агенция. Ако клиентът е поискал вас, но сте били заета, тогава обаждането е било прехвърляно към Глори и Трина и обратно, така ли беше?
— Така беше. Говорите като адвокат.
— Сигурно защото съм. Добре, следващият въпрос.
Поколебах се, защото след този въпрос или щеше да ни изхвърли, или щяхме да стигнем до обетованата земя на знанието.
— По онова време каква беше връзката ви с Хектор Аранд Мойя?
Робъртс се втренчи в мен с празен поглед. Отначало си помислих, че е защото съм споменал име, което никога не е чувала. Но след това видях в очите й да проблясва страх.
— Искам веднага да си тръгнете — каза тя спокойно.
— Не разбирам — отвърнах. — Аз просто…
— Вън! — извика тя. — Ще направите така, че да ме убият! Вече нямам нищо общо с това. Махайте се и ме оставете на мира!
Стана и посочи вратата. Понечих и аз да стана, защото осъзнах, че съм провалил всичко със споменаването на Мойя.
— Сядай!
Беше Ърл. Говореше на Робъртс. Тя го погледна, поразена от мощта на дълбокия му глас.
— Казах да седнеш — повтори той. — Няма да си тръгнем, докато не разберем всичко за Мойя. И не искаме да те убият. Всъщност се опитваме да ти спасим задника. Затова седни и ни разкажи всичко, което знаеш.
Робъртс бавно седна. И аз направих същото — и май бях толкова поразен, колкото и тя. И преди бях ползвал Ърл, за да се правим на разследващи. Но за първи път го чух да говори.
— Добре — каза той, след като всички седнахме. — Разкажи ни за Мойя.
14.
През следващите двайсет минути Кендъл Робъртс ни разказа за наркотиците и проституцията в Лос Анджелис. Каза, че двата порока често се срещали в комбинация във високия сегмент на пазара с ескорт услугите, като компаньонката предлагала на клиента и двете. Така печалбата от всяка среща се вдигала повече от два пъти. И тук на сцената излизал Хектор Мойя. Макар че бил посредник, който пренасял през границата килограми кокаин и ги давал на дилъри на по-ниски нива, той имал слабост към американските проститутки и винаги запазвал известно количество прашец и за себе си. Плащал за секс с кокаин и бързо станал доставчик на много от елитните бръмчалки, които работели в Западен Холивуд и Бевърли Хилс.
Докато слушах, ми стана ясно, че това, което знаех за Глория Дейтън, е крайно недостатъчно. Освен това се потвърдиха предишните ми съмнения, че при последното споразумение, което издействах за нея, съм бил марионетка, внимателно управлявана от Глория и други хора. Опитах се да продължа да играя ролята на човек, който знае всичко, което ми казва Робъртс, но вътрешно се чувствах използван и унизен — дори осем години след случката.
— От колко време преди да го арестуват вие с Трина и Глория познавахте Хектор? — попитах накрая.
— О, от няколко години. Той беше отдавна на пазара.
— И как разбрахте за ареста му?
— Трина ми каза. Обади ми се и каза, че чула, че Агенцията за борба с наркотиците го е прибрала.
— Да си спомняте нещо друго?
— Тя каза, че ще трябва да си намерим друг доставчик, ако той влезе в затвора. А аз й отвърнах, че не се интересувам, защото искам да скъсам с този начин на живот. И много скоро след това го направих.
Кимнах и се опитах да осмисля какво съм научил от нея и как то може да се впише в играта на Фългони, каквато и да бе тя.
— Госпожо Робъртс, познавате ли адвокат на име Силвестър Фългони? — попитах я аз.
Тя присви очи и завъртя глава.