— Никога ли не сте чували името му?
— Не. Никога.
Инстинктът ми подсказваше, че Фългони се нуждае от Робъртс като допълнителен свидетел. Показанията й за Мойя щяха да потвърдят нещо, което той вече знаеше. Това сочеше към Трина Трикс като вероятен източник на информацията. Може би тя бе издала и Глория Дейтън. Валенцуела не бе споменал, че ще носи призовка на Трина Рафърти. Сигурно защото тя вече беше съдействала на Фългони.
Погледнах Кендъл и попитах:
— Някога говорили ли сте с Глори за Мойя и ареста?
Тя поклати глава.
— Не. Всъщност си мислех, че и тя е напуснала този бизнес по същото време. Обади ми се веднъж и каза, че е в клиника за лечение на наркомани и че ще напусне града веднага щом излезе. Аз не напуснах града, но напуснах бизнеса.
Кимнах и попитах:
— Името Джеймс Марко говори ли ви нещо?
Взрях се в лицето й за някаква реакция, която да я издаде. И осъзнах, че всъщност е доста красива, по някакъв ненатрапчив начин. Тя поклати глава и косата й падна под брадичката.
— Не. Трябва ли?
— Не знам.
— Клиент ли е? Повечето от тези мъже не си казват истинските имена. Ако имате снимка, мога да я погледна.
— Не е бил клиент, доколкото знам. Федерален агент е. Доколкото знаем — от Агенцията за борба с наркотиците.
Тя отново поклати глава.
— Значи не го познавам. Не познавам никакви агенти от Агенцията за борба с наркотиците, и слава богу. Знам някои момичета, с които работеха федералните. Федералните са най-лоши. Никога не те изпускат от лапите си, ако ме разбирате.
— Имате предвид — като информатори?
— Ако те докопат, дори не можеш да си помислиш да напуснеш този живот. Не ти позволяват. По-лоши са от сводниците. Искат да им даваш случаи, по които да работят.
— И Марко е искал това от Глори?
— Не ми е казвала.
— Но е възможно да е било така?
— Всичко е възможно. Ако работиш за федералните, не го казваш.
Тук бях съгласен. Опитах се да измисля следващия въпрос, но не се сещах за нищо.
— С какво се занимавате сега? — попитах накрая. — Имам предвид, как си изкарвате прехраната?
— Преподавам йога. Имам студио на булеварда. Какво искате всъщност?
Погледнах я и разбрах, че с преструвката е свършено.
— Познах ви — каза тя. — Чак сега. Вие сте адвокатът на Глори. Онзи, дето измъкна човека, който после уби двама души.
Кимнах.
— Да, аз съм. И се извинявам за маскарада. Просто се опитвам да разбера какво се е случило с Глори и…
— Трудно ли е?
— Кое?
— Да живеете с миналото си.
В гласа й имаше враждебност. Преди да отговоря, на вратата се почука и всички се стреснахме. Тя понечи да стане, но аз вдигнах ръце и сниших глас.
— Може би не бива да отваряш.
Тя замръзна.
— Защо?
— Защото мисля, че един човек ти носи призовка. Той работи за адвоката на Мойя — Фългони. Иска да свидетелстваш официално за някои от нещата, за които току-що си говорихме.
На лицето й се изписа страх — страх от Хектор Аранд Мойя. Кимнах на Ърл и той стана и тихо излезе в коридора, за да провери.
— Какво да правя? — прошепна Робъртс.
— Засега просто не отваряй — казах. — Той…
В къщата отекна още по-силно почукване на вратата.
— Той трябва да ти даде призовката лично. Докато успяваш да му избягаш, няма нужда да я изпълняваш. Има ли заден вход? Може да седне на улицата да те чака.
— О, боже! Защо е всичко това?
Ърл се върна в стаята. Беше погледнал през шпионката.
— Валенцуела ли е? — прошепнах.
Той кимна. Обърнах се пак към Робъртс.
— Или ако искаш, мога да приема призовката от твое име и след това да отида при съдия и да поискам да я погаси.
— Какво означава това?
— Да я спре. Да се погрижи да не те замесват.
— И колко ще ми струва?
Поклатих глава.
— Нищо. Просто ще го направя. Ти ми помогна и аз ще ти помогна. Ще те държа настрана от това.
Това беше предложение, което не знаех дали мога да изпълня. Но страхът й ме накара да го направя. И ужасът, който изпита тя, когато осъзна, че не е надбягала миналото си. Това ми повлия, защото го разбирах.
Отново се почука, след това Валенцуела повика Робъртс по име.