Тя се люшна назад от изненада, но след това се овладя. Издаде долната си устна и я държа така няколко секунди, преди да отговори.
— Не знаех, че ще питаш за тях. Трябва да ми платиш повече, ако искаш да ти говоря за тях.
Без да се поколебая, извадих другите пари и ги пуснах на масата. Те изчезнаха в другата обувка. Седнах на табуретката срещу Трина и казах:
— Да чуем.
— Марко е от Агенцията за борба с наркотиците и беше зациклил на Хектор — започна тя. — Наистина искаше да го пипне и накрая успя.
— Откъде познаваш Марко?
— Арестувал ме е.
— Кога?
— Беше капан. Престори се на клиент, поиска секс и кокаин, аз доставих и двете. И той ме арестува.
— Кога стана това?
— Преди десетина години. Не си спомням датата.
— Сключи ли сделка с него?
— Да, той ме пусна, но трябваше да му казвам разни неща. Той ми се обаждаше.
— Какви неща?
— Просто неща, които чувам и които знам — нали се сещаш, от клиенти. Съгласи се да ме пусне, ако го захранвам с информация. И все не му стигаше.
— Искал е да пипне Хектор.
— Ами не точно. Не знаеше за Хектор, поне не от мен. Не бях толкова глупава, нито толкова отчаяна. Бих предпочела арест пред това да издам Хектор. Този тип беше от картела, нали разбираш? Затова давах на Марко дреболии. От онези, за които мъжете се фукат, докато се чукат. Всичките им големи успехи, големи планове, ей такива работи. Мъжете винаги се опитват да компенсират с говорене.
Кимнах, макар да не знаех дали не издавам нещо за себе си, като се съгласявам. Опитах се да следя какво ми говори и доколко то съответства на последните промени по случая с Глория.
— Добре — казах. — Значи не си предала Хектор на Марко. Кой го предаде?
Знаех, че поне индиректно Глория бе предала Мойя, но не бях наясно какво знае Трина.
— Мога само да ти кажа, че не бях аз — отвърна Трина.
Поклатих глава.
— Това не ми е достатъчно, Трина. Не и за осемстотин долара.
— Какво искаш? Да добавя и свирка ли? Защото не е проблем.
— Не, искам да ми кажеш всичко. Искам да знам какво си казала на Слай Фългони.
Тя потрепери по същия начин, по който го бе направила, когато за първи път споменах Хектор Мойя. Сякаш за секунда името я хвърли в шок, но след това тя пак се овладя.
— Откъде знаеш за Слай?
— Просто знам. И ако искаш да запазиш парите, трябва да знам какво си му казала.
— Но това не е ли тайна между адвокат и клиент? Някакви привилегии или както там го наричат?
Поклатих глава.
— Грешно си разбрала, Трина. Ти си свидетел, не си клиент. Клиентът на Фългони е Хектор Мойя. Какво му каза?
Наведох се напред, докато казвах последното изречение, и зачаках.
— Ами казах му за другото момиче, което Марко арестува и накара да работи за него. Също като мен, само че нея наистина я бе стиснал за гушата. Не знам защо. Мисля, че когато я е хванал, е носела повече дрога от мен.
— Имаш предвид кокаин?
— Точно така. И досието й не е било чисто като моето. Тя щеше много да загази, ако не беше измислила нещо голямо, нали разбираш?
— Да.
Точно по този начин протичаха делата срещу наркотрафикантите. Малките риби издаваха по-едрите. Кимнах, все едно разбирах напълно как стават нещата, но още веднъж се почувствах унизен вътре в себе си, защото не бях имал представа за отношенията на собствената ми клиентка с Агенцията за борба с наркотиците. Трина очевидно говореше за Глория Дейтън и ми разказваше история, която не знаех.
— Значи приятелката ти е издала Хектор — казах с надеждата тя да не спира да разказва, за да не се замислям за собствените си провали по този случай.
— Нещо такова.
— Как така „нещо такова“? Издаде ли го, или не?
— По-скоро да. Каза ми, че Марко я накарал да скрие пистолет в хотелската стая на Мойя, за да може, като го арестуват, да добавят още обвинения и да го пратят в затвора до живот. Хектор беше хитър. Никога не държеше в стаята си достатъчно, че да получи голяма присъда. Само няколко грама. Понякога и по-малко. Но оръжието щеше да промени всичко и Глори го внесе там. Каза, че когато Хектор заспал, след като го изчукала, извадила пистолета от чантата си и го скрила под матрака.
Бях меко казано шокиран. През последните няколко месеца бях приел факта, че съм бил използван по някакъв начин от Глория. Но ако историята на Трина Рафърти беше вярна, тя ме беше мамила и манипулирала толкова майсторски, че аз си бях изиграл ролята до последната реплика, като през цялото време си бях мислил, че съм добър адвокат и дърпам точните конци в полза на клиентката си, а всъщност клиентката ми и нейният човек от Агенцията за борба с наркотиците бяха държали конците — моите конци.