Кимнах, но не можах да се сдържа и му отговорих:
— Санди Патърсън и дъщеря й Кейти.
Адвоката изглеждаше объркан. Не си спомни имената. Аз, разбира се, никога нямаше да ги забравя.
— Майката и момиченцето, които Галахър уби. Те са моите богове на вината.
Излязох и оставих табелата „не ме безпокойте“ на дръжката. Може би щеше да си дояде сандвича преди сестрите да го проверят и да разкрият престъплението ни.
3.
От линкълна се обадих на Лорна Тейлър и вместо поздрав тя произнесе думите, които винаги ме пронизваха като мечове. Които ме въодушевяваха и отвращаваха едновременно.
— Мики, имаш дело за убийство, стига да го искаш.
Мисълта да се занимаваш с дело за убийство разпалва кръвта по много причини. Първата и най-главната — това е най-тежкото престъпление в правото и затова и професионалните залози са най-големи. За да защитаваш заподозрян в убийство, трябва да си във върхова форма. А за да получиш дело за убийство, трябва да имаш известна репутация на един от най-добрите в професията. А освен всичко това и парите са добри. Защитата — независимо дали делото влезе в съда, или не — е скъпа, защото отнема много време. Ако получиш дело за убийство с платежоспособен клиент, си осигуряваш доходи за година напред. Отрицателната страна на това преживяване е клиентът. Макар да нямам ни най-малко съмнение, че и невинни хора биват обвинявани в убийство, обикновено полицията и прокуратурата си вършат работата както трябва и на теб ти остава само да се бориш за намаляване на присъдата и смекчаване на условията на наказанието. Като през цялото време седиш до човек, който е отнел живот. Това просто не може да е приятно.
— Подробности? — попитах аз.
Седях на задната седалка на лимузината, а на сгъваемата масичка вече лежеше бележникът ми. Ърл караше към центъра по Трета улица — най-прекия път от Феърфакс.
— Получих обаждане за наша сметка от Мъжкия централен затвор. Приех и се чух с някой си Андре ла Кос. Каза, че е арестуван за убийство предната вечер и иска да те наеме. И забележи — когато го попитах кой те е препоръчал, каза, че това е жената, в чието убийство са го обвинили. Казала му, че ти си най-добрият.
— Коя е тя?
— Това е най-странното. Според него се казвала Жизел Далинджър. Прекарах името й през приложението за конфликт на интереси и не излезе нищо. Никога не си я представлявал, затова нямам представа откъде е знаела името ти и защо те е препоръчала преди — както твърдят — да бъде убита от този човек.
Приложението за конфликт на интереси е компютърна програма, която цифровизира всичките ни дела и ни позволява за секунди да определим дали потенциалният клиент някога се е появявал в предишно дело като свидетел, жертва и дори обвиняем. След двайсет години в тази професия не мога да помня имената на всички клиенти, да не говорим за второстепенните герои в процесите. Приложението ни пести много време. Преди понякога потъвах в някой случай, а после се оказваше, че съм в конфликт на интереси заради стар клиент, свидетел или жертва.
Погледнах бележника си. Бях записал само имената, нищо друго.
— Добре, чий е случаят?
— Отдел „Убийства“, полицията на Лос Анджелис — Запад.
— Знаем ли нещо друго? Какво друго каза този човек?
— Че ще се явява за първи път в съда утре сутрин и иска да си там. И че е накиснат: не я бил убил.
— Тя каква му е — съпруга, приятелка, съдружничка?
— Каза, че работела за него, но това било всичко. Знам, че не обичаш, когато клиентите се обаждат от затвора, затова не го разпитах нищо за случая.
— Добре, Лорна.
— Къде си всъщност?
— Ходих да се видя с Адвоката. В момента пътувам към центъра. Ще видя дали ще успея да вляза да се видя с този човек и да опипам почвата. Можеш ли да накараш Сиско да свърши малко подготвителна работа?
— Вече работи. Чувам го как говори по телефона.
Сиско Войчеховски бе моят детектив. Освен това беше съпруг на Лорна. Двамата работеха от апартамента й в Западен Холивуд. Лорна също така по случайност беше моя бивша жена. Съпруга номер две, след тази, която ми роди единственото ми дете. Детето вече бе на шестнайсет и не искаше да има нищо общо с мен. Понякога ми се струваше, че ми трябва дъска, на която да нарисувам схема на взаимоотношенията ни, за да съм в течение, но поне между мен, Лорна и Сиско нямаше ревност, а само здрави работни отношения.