— Тук съм, за да отговоря на всички обвинения срещу мен. Но къде са онези, които обвиняват Цезар? Няма ли да излязат напред, когато ги призовавам? Нека дойдат! Нямам какво да крия.
Някой изкрещя отговор, който Юлий не чу, тъй като хората около говорещия се смееха и бърбореха.
— Истина ли е, че Помпей е напуснал моя град? Че сенатът, на който сте разчитали да ви защитава, е изоставил Рим? Ще ви кажа едно — преценявайте ги по делата им. Рим заслужава по-добри мъже от тях. Вие заслужавате по-добри мъже от онези, които се измъкват през нощта, когато оспорят лъжите им! Тук съм, за да се кандидатирам за консул, не да заплашвам и руша. Кой ми отрича това право? Кой от вас ще оспори този закон?
Обходи с поглед тълпата — тя се люлееше във форума като вода. Обичаше ги с цялата им простолюдна, корумпирана, яростна слава. Обичаше ги заради отказа им да сведат глави и да бъдат покорни. Обичаше и опиянението, което получаваше, когато овладяваше емоциите им. Това бе проваляло много мъже преди него, но нямаше друг риск, който толкова да си заслужава.
— За онези от вас, които се страхуват от бъдещето, ще кажа това. Наситих се на войни. Ще се опитам да постигна мир с Помпей и сената и ако откажат, ще опитам още по-усърдно. Няма да отнема римски живот, освен ако не ме принудят. Това е моят обет.
Някъде от задните редици проехтя писък и Юлий видя десетина от Десети заедно с Регул да тръгват натам, за да видят какво става. Форумът беше дотолкова изпълнен с народ, че всяко движение бе затруднено. Юлий се зачуди що ли за хора са тези, които биха използвали дори ден като днешния за грабеж или насилие. Надяваше се Регул да счупи главите на виновниците.
— Ако се наложи да прекратя диктатурата на Помпей на бойното поле, ще го направя далече оттук. Докато в мен има и искрица живот, ще пазя Рим. Това е моята клетва и се кълна пред всички богове тук, на това място. Ще се изправя пред законен избор и ако ме направите консул, ще последвам Помпей до края на света, за да го победя. Той няма да се върне, докато съм жив.
Юлий ловко прехвърли крак през седлото, пусна юздите и коленичи на белия мрамор. Тълпата се занадига на пръсти, за да го види как се навежда и целува камъка. Бронята му проблесна на слънцето, докато той се изправяше на крака.
— Аз съм ви верен. Моят живот ви принадлежи.
Вероятно легионите му бяха започнали да реват от възторг, но не можеше да е сигурен. От всички радости, които беше познал, нямаше нищо, което да се сравни с непозволеното удоволствие от това неговият народ да крещи името му.
Отново хвана юздите и внимателно успокои коня си.
— Дадох ви Галия. Там, където са именията за вас, земята е черна и богата. Нейното злато ще изгради нов Рим, по-велик от всичко, което сте виждали. Нов форум, съд, амфитеатри, хиподруми, театри и бани. Всичко това е моят дар към вас. За отплата искам да вдигнете глави и да знаете, че вървите по улиците на центъра на света. Всички пътища водят насам, към нас. Всички съдилища са получили властта си от нас. Претегляйте всяко действие с това наум и се уверете, че действате благородно, тъй като ние сме благородниците на всички градове. Ние държим факела за Гърция, Испания, Галия и Британия, които да ни следват. На най-последния и най-бедния от вас казвам да работи и ще има храна на масата му. Борете се за справедливост и ще има справедливост и за вас.
Видя, че хората под ръководството на Регул са заловили виновните за престъплението отпреди минути. Бяха трима — мъкнеха ги през навалицата — и Юлий мълчаливо се закле, че ще съжалят, че са прекъснали речта му. Погледна към тежките бронзови врати на сената, които висяха на пантите си. Неволно настроението му се вгорчи и той си пое дълбоко дъх, преди да заговори отново:
— Ще изберете нов сенат, сенат достатъчно смел да се изправи пред вас и да поеме отговорност за резултатите от своите действия. Онези, които избягаха, не заслужават уважение и ще им го покажем, когато ги заловим. — Кимна, над форума проехтяха смехове.
— Ако Помпей откаже мира, който му предлагам, няма да ви оставя без защита. Ще ви пазя с най-добрите си войници, така че след мен да има ред и законност. Моят град не заслужава да бъде изоставен. Сигурността ви няма да бъде изложена на риск.
Те попиваха думите му и Юлий усети как настроението му се подобрява.
— Но това е далече в бъдещето. Тази вечер, и утре, моите момчета ще имат нужда от добро вино и от компанията на хубави момичета. Ще купя всяка амфора в Рим и ще празнуваме. Галия е наша и аз се прибрах у дома.
Кир и Октавиан почнаха да хвърлят монети в тълпата, а Юлий се обърна и махна на военачалниците си да го последват в празната зала на сената.