При портите Брут се обърна, хвърли поглед назад към тълпата и попита:
— Ами ако Помпей беше останал?
Юлий сви рамене и усмивката му избледня.
— Щях да го убия. Рим е мой и винаги е бил мой. — После влезе в хладния сенат и остави Брут на стълбите.
Кънтящата зала на сената не беше много по-различна от онази, която Юлий помнеше. Облицовката от кремав мрамор по стените свидетелстваше за опит да се пресъздаде старата Курия. Но това не беше залата, в която беше виждал Марий и Сула да спорят или където беше чувал гласа на Катон да отеква над споровете. Въпреки че не бе смятал, че загубата ще го разчувства, някъде дълбоко в себе си усети тъпа болка. Всички основи на живота му бяха сринати и част от него винаги щеше да иска да си ги върне.
Докато мъжете сядаха на пейките, се опита да подреди мислите си. Марий би го укорил за подобна слабост. Миналото беше успокояващо, защото беше сигурно. Но също така беше и мъртво. Там нямаше загадки за разкриване. За да се изправиш в лице с бъдещето с цялата му несигурност, се изискваше смелост и сила. Вдиша дълбоко, усещаше аромата на намаслено дърво и чиста вар.
— Кир, доведи Адан. Ще имам нужда от запис на заповедите ми.
Кир бързо се изправи и изчезна навън. Юлий погледна останалите и се усмихна. Октавиан, Марк Антоний, Брут и Домиций. Мъже, на които можеше да вярва. Мъже, с които можеше да основе империя. Въпреки че бъдещето носеше своите страхове, там имаше място и за мечти. Едва се осмеляваше да мисли къде в крайна сметка би могъл да го отведе пътят му.
— Е, приятели, поне дотук си струваше да пресечем Рубикон. Тук е добро място за начало.
Адан дойде, седна и заподрежда нещата си за писане. Не можа да устои на изкушението да огледа залата. За него това място беше легендарно, а и не беше виждал нищо подобно. Очите му блестяха.
— Трябва да намерим подслон за мъжете ни до края на деня — продължи Юлий, след като Адан се настани. — Кир, това е твоята задача. Домиций, искам всяка капка вино, която градът може да предложи, да се лее свободно. Вземете най-добрата възможна цена, но искам до полунощ цял Рим да е вече пиян. Разпределете монетите ми по кесиите им и им кажете, че искам празненства на всяка улица и във всеки голям дом — да са отворени за всички. Факли по стените и кръстовищата. Ще осветим града от единия до другия край. Купете масло и нека Десети поддържа реда тази нощ, а Трети утре. Трябва да имаме и трезвени войници, за да охраняват спокойствието ни.
— Октавиане, ти ще пратиш една центурия извънредни до Остия, за да сме сигурни, че Помпей е тръгнал — продължи той. — Нямаме причина да се съмняваме в донесенията, но този хитрец е мамил и преди.
Спря, за да помисли, и Марк Антоний се изкашля и се обади:
— А какво ще правим със сенаторите, които не са заминали за Гърция?
Юлий кимна и каза:
— Трябва да ги коткаме. Те ще са сърцевината, която ще даде стабилност след изборите. Разпространете сред хората, че те са смели мъже, след като са се противопоставили на Помпей. Направете ги герои. Ще ги помолим за помощ при създаването на новата администрация. Предайте им моята дума, че ще бъдат защитени. Имаме нужда от тях.
— Ами изборите? — продължи Марк Антоний. — Трябва да ги проведем възможно най-скоро.
— Тогава ти се заеми с тази задача. Консули, магистрати, сенатори, квестори и претори за новите региони в Галия — трябват ни всякакви длъжности. Започни записванията вдругиден, когато махмурлукът започне да преминава. Оставям подробностите на теб, но искам постовете да се попълнят възможно най-бързо. Ще имаме двама консули, които ще оглавят сената, след като видя кои от благородниците са останали. Ако са мъжете, които предполагам, вероятно вече са обмислили ползите от оставането си.
За момент мрачна гримаса прекоси лицето му.
— Не и Бибул обаче. Не го искам, ако още е в града. Той не е годен за никаква власт.
Марк Антоний кимна. Юлий забеляза, че Адан записва в табличните, и заповяда:
— Изтрий това, Адан. Не искам да се записва. Достатъчно е, че го казах пред вас.
Изчака, докато младият испанец прокарваше усърдно палец по восъчната плочка, после каза доволно:
— Това е ново начало, приятели. Ще ни трябват месеци, докато построим флота. Възнамерявам да използвам това време, за да преразгледам из основи законите на Рим. Когато тръгнем, градът ще е спокоен и по-сигурен, отколкото го заварихме: И законите ще се прилагат спрямо всеки. Ще видят, че съм удържал на думата си. Ще започна с реформа в съда. Повече няма да има подкупи или услуги. Това е възможност да накараме града да заработи така, както е бил изначално замислен. И както е работил при бащите и дедите ни.