Глава 5
Щом видя Брут, Регул се намръщи. Мъжът със сребърна броня стоеше като статуя до бялата колона и Регул потрепери, изненадан от себе си. Имаше нещо свръхестествено в неподвижността на военачалника, който гледаше движещата се тълпа. Дори от това разстояние личеше, че Брут е пребледнял, и Регул забърза към него, убеден, че нещо не е наред. Не обръщаше внимание на виковете на онези, които изблъскваше, беше вперил поглед в Брут. Видя го как хваща юздите на коня си и се мята на седлото, без да погледне никого, без да каже нищо. И се уплаши. Извика, когато Брут смуши жребеца и повали на земята момчето, което беше застанало прекалено близо до копитата на животното.
Брут не спря при вика му, дори не се обърна. Яздеше стиснал устни, а лицето му беше безкръвно и мрачно. Мина на педя покрай Регул, но не усети ръката му, която безуспешно се протегна към юздите, нито чу името си.
Регул прокле през зъби, погледна към сградата на сената и се поколеба дали да заповяда на хората си да спрат Брут, или първо да разбере какво се е случило. Нямаше никакво доказателство, с което да подкрепи предчувствието за беда, помрачило спокойното му настроение. Моментът на нерешителност премина мъчително бавно и Регул откри, че се качва по стълбите на сената.
Чу спокойните гласове още преди да види военачалниците. Тръсна объркано глава. Съзнанието му беше изпълнено с картини на насилие… а пред него стоеше Адан с табличните си и Кир, който бавно се изправяше и го гледаше въпросително.
— Какво има? — попита Юлий.
Регул се поколеба, не искаше да изрече на глас онова, което му се струваше детински страхове. Откъде накъде ще му се привиждат такива неща?
— Ами… видях Брут да си тръгва, господарю. Помислих, че може да имаш още заповеди.
Едва доловимото напрежение изчезна от лицата на мъжете. Патрицианските черти на Марк Антоний също се отпуснаха.
— Остани с нас, Регул — каза Юлий. — Нека някой от твоите хора поддържа реда във форума. Познаваш Помпей така добре, както и ние, и искам да участваш в планирането.
Регул усети как някаква тежест пада от него. Беше сбъркал и предпочете да не споменава за момента на свръхестествен страх. Въпреки това, докато сядаше, си спомни лудостта в очите на Брут и реши да го потърси, преди да се мръкне. Не обичаше загадките и не беше от доверчивите. След като взе това решение, вече можеше да се посвети на срещата и случката се изплъзна от съзнанието му.
Домът на Сервилия почти не се беше променил през времето, в което Брут беше отсъствал. Триетажната сграда беше чиста и добре поддържана. Само една факла гореше над портата — както винаги денонощно.
Брут влезе, свали шлема си и прекара ръка през слепнатата си от пот коса. Застана гордо, докато обявяваше името си, без да обръща внимание на празните лица около себе си. Чувстваше се като зрител в театъра, докато слушаше собственото си дишане — то бе по-силно от думите на слугите.
Щом чу името му, тя излезе тичешком и той я прегърна смело и я усети как се сковава в момента, в който се докоснаха. Усмивката й изчезна.
— Какво е станало? Битка ли?
Той тръсна глава и неочаквано от очите му бликнаха унизителни сълзи.
— Не. Градът го приветства във форума. Юлий е в сградата на сената.
— Тогава какво има? Толкова си бледен! Брут, влез и ми кажи.
Последва я под погледите на клиентите в уединените й покои, седна и се загледа в нищото. Сервилия седна до него и хвана ръката му. Видя как се е изрисувала и приготвила и увереността, че е заради Юлий, беше почти достатъчна, за да си тръгне — стига краката му да можеха да го носят.
— Кажи ми — тихо каза тя.
Беше изненадан да види сълзи по клепачите й. Посегна да ги избърше, но ръката му се отпусна сама, когато тя се извъртя, за да предпази резултата на усилията си от разваляне.
— Махам се, Сервилия — каза той. — Освобождавам се от него.
Сервилия поклати объркано глава и стисна ръката му.
— Какво говориш?
Той се намръщи.
— Точно това, което чу, майко. Приключих с Юлий. Той е минало за мен.
— Какво е станало?
— Той направи Марк Антоний първия човек в Рим и всичко ми стана болезнено ясно. Юлий никога не е бил този, за когото го мислех. Никога. Играеше си с моята вярност толкова хитро, колкото и всичките мръсници в сената, докато ние работим за тях и си жертваме живота заради обещания и престиж.
— Какво значение има, че е възнаградил Марк Антоний? Той е просто добре образован. Има десетки като него, които работят за Рим. Юлий има нужда от теб. Чувала съм да го казва.