В сравнение с лагерните проститутки красавиците на Рим бяха като ято накипрени птици, нагиздени за негово удоволствие. Усещаше как парфюмите им се смесват във въздуха, дори и през миризмата на копъра.
Осъзна, че събеседникът му най-после е млъкнал, и го погледна, зачуден дали не е задал въпрос. Самият той също беше подпийнал, въпреки че виното му беше разредено с вода. Откакто мина през портата Квиринал, чувстваше опиянението на предизвикателството и истинската наслада да бъде отново сред своя народ. Виното имаше съвсем малка заслуга за доброто му настроение.
— Всички ще са доволни да видят стабилно управление на Рим след Помпей — продължи търговецът.
Юлий го слушаше с половин ухо и оглеждаше присъстващите. Беше възбуден от мисълта, че една от римските жени ще сподели леглото му, но се чудеше дали не трябва да потърси някоя за повече от една нощ. Преди се смееше на мисълта, че ще поиска наследници, но тогава беше по-млад и много от хората, които наричаше приятели, бяха още живи. Тази мисъл подсили възхищението му към младите жени в тълпата. Започна да търси повече от извивка на крак, ханш или налети гърди. Ако можеше да избира, би предпочел красавица, но вероятно беше време да се замисли за връзки и съюзници. Бракът беше един от най-важните залози в римската политика и правилният избор можеше да го облагодетелства толкова, колкото можеше да го провали лошият.
Махна с ръка да повика Домиций, но той не го видя. Сенатор Касий обаче дотича веднага, убеден, че и най-малката прищявка на Цезар трябва да бъде задоволена. Беше поласкан от присъствието на военачалника и Юлий откри, че постоянното му внимание го ласкае, точно както бе планирано. Сенаторът беше строен като момче и се държеше изключително любезно. Юлий го похвали за гостоприемството му и си помисли, че Касий ще е сред онези, които ще влязат в новото правителство. Ако и другите, които бяха останали в града, бяха толкова податливи, не се съмняваше, че изборите ще минат гладко. Сградата на сената щеше да се напълни с негови поддръжници.
Възнамеряваше да обсъди жените с Домиций, но след като Касий вече беше тук, се обърна към него, като внимателно подбираше думите си.
— Бях далече твърде дълго и не знам кои от гостенките ти не са обвързани, Касий. — Скри усмивката си, като отпи от виното си, когато откри, че интересът на сенатора се усилва.
— Да не би да обмисляш съюз? — попита Касий. Наблюдаваше го внимателно.
Юлий се поколеба само за миг. Вероятно причината беше във въодушевлението от завръщането или пък се дължеше на сексуалния му интерес, но внезапно почувства увереност.
— Един мъж не може да живее сам. Компанията на войниците не задоволява всички нужди — каза той с усмивка.
Касий също се усмихна.
— За мен ще е удоволствие да ти помогна в това. Тук има съвсем малък избор, а и някои не са подходящи.
— Държа на доброто семейство и естествено на плодовитостта — каза Юлий.
При тази директност Касий примигна, после закима ентусиазирано. Буквално се тресеше от желание да разпространи тази информация и Юлий забеляза, че търси начин да се отдалечи, без това да изглежда грубо.
Намери изход в един роб-вестоносец, който влезе в залата и се насочи през празнуващите към Юлий. Беше просто облечен и носеше метален пръстен, който показваше статута му, но на Юлий му се стори повече като охранител, отколкото като обикновен вестоносец. Достатъчно дълго бе прекарал в компанията на войници, за да разпознава това поведение, и забеляза, че Домиций се напряга при приближаването му, винаги нащрек, точно както беше обучен.
Щом усети напрежението, предизвикано от пристигането му, робът вдигна ръце, за да покаже, че не носи оръжие.
— Господарю, идвам от името на моята господарка. Тя ви чака навън.
— Коя е господарката ти? — попита Юлий.
Това беше достатъчно интересно, за да спре дори Касий, който се канеше да се върне при останалите гости. Робът като че ли се притесни.
— Тя каза, че ще си спомните перлата дори и ако сте забравили самата нея. Съжалявам, господарю. Това са думите, които ми каза да ви предам, в случай че попитате.
Юлий кимна, доволен, че е раздразнил любопитството на Касий. Почувства прилив на вина, че не беше отделил време да види Сервилия, преди слънцето да отбележи края на първия ден от завръщането му в Рим.
— Няма да имам нужда от теб, Домиций — каза той. После се обърна към роба. — Води ме.
Навън чакаше покрита колесница.