Странно, но беше най-болезнено да си представи лицето на Юлий, когато чуе вестта. Щеше да реши, че е станала грешка, докато Сервилия не говори с него. Вероятно щеше да тъгува за него по лицемерния си начин. Щеше да клати оплешивяващата си глава и да разбере, че е загубил най-добрия си човек заради собствената си слепота. После щеше да изпрати вълците си след него. Брут го познаваше твърде добре, за да очаква прошка за предателството си. Юлий не можеше да позволи той да стигне до Помпей.
Брут погледна назад, внезапно изплашен, че може да види препускащите извънредни. Полето беше пусто и той се опита да овладее чувствата си. Колоната беше по-непосредствена заплаха. Когато се приближи, забеляза бледите лица, които поглеждаха към него, и чу далечния звук на рога. Отпусна ръка на меча си и се усмихна на вятъра. Нека негодниците се опитат да го хванат, които и да са те. Той беше най-добрият в своето поколение и военачалник на Рим.
Колоната спря и Брут разбра кои са в момента, в който забеляза липсата на ред. Пътната стража бе изпратена в старите казарми на Първородните, но тези тук вероятно бяха най-твърдоглавите, верни на един военачалник, на когото не му пукаше за тях. Независимо дали го осъзнаваха, или не, те бяха естествените му съюзници и докато препускаше към тях, в главата му се появи напълно оформен план. Един вътрешен глас се забавляваше как мислите му се ускоряват и стават по-ясни с отдалечаването от Юлий. Можеше да се превърне в мъжа, който би бил, ако не беше в сянката на Цезар.
Щом чу рога, Сенека се обърна стреснато. Побиха го ледени тръпки — очакваше да види конниците на Цезар, тръгнали да го накажат.
Облекчението от вида на един-единствен конник беше равносилно на екстаз и той почти се усмихна на моментната си уплаха. Думите на Ахенобарб за клетвата го бяха притеснили — знаеше, че и хората му изпитват същата вина.
Присви подозрително очи, когато конникът се насочи към началото на колоната. Докато минаваше покрай редиците, не поглеждаше нито наляво, нито надясно. Сенека разпозна сребърната броня на един от военачалниците на Цезар и се уплаши, че отново са обградени. От мъжете, които ги бяха обкръжили край Корфиний и ги бяха накарали да се чувстват като деца, можеше да се очаква всичко.
Не беше единственият, на когото мина тази мисъл. Мъжете в колоната започнаха да въртят нервно глави, оглеждаха се за издайнически прахоляк, който би разкрил присъствието на по-голяма войска. Земята беше суха от лятната жега и дори няколко конници биха вдигнали достатъчно прах. Не видяха нищо, но не престанаха да се оглеждат — тежък урок бяха научили край Корфиний.
— Ахенобарб! — извика Брут и дръпна юздите. Тъмните му очи огледаха за миг Сенека и продължиха търсенето, без да го разпознаят.
Сенека се изчерви и се изкашля. Помнеше този човек от преговорите в палатката на Цезар. Шеговитата усмивка винаги беше готова да се появи на устните му, а очите му бяха видели повече битки, отколкото Сенека можеше да си представи. Беше се надигнал заплашително на испанския си кон и младият мъж усети, че устата му е пресъхнала от страх.
— Ахенобарб! Къде си? — изкрещя Брут с нарастващо нетърпение.
— Не е тук — отвърна Сенека.
При тези думи ездачът обърна глава и накара коня си да се завърти с впечатляваща лекота. Сенека усети как малко по малко самоувереността му се изпарява под втренчения му поглед. Почувства се като на съд и откри, че дори очаква присъдата си.
— Не си спомням лицето ти — каза Брут достатъчно високо, та да чуят всички наоколо. — Кой си ти?
— Ливиний Сенека. Не съм…
— Какъв чин имаш, та водиш тези мъже?
Сенека зяпна. С крайчеца на окото си забеляза как бойците извръщат глави, за да чуят отговора. Отново неволно се изчерви.
— Помпей ще реши как да възнагради верността ми — започна той. — В момента…
— В момента може би имаш няколко часа преднина пред легионите на Цезар, след като разберат, че си напуснал казармата — сопна се Брут. — Поемам командването над тези кохорти по силата на ранга си на военачалник на Рим. Е, накъде сте тръгнали?
Сенека най-накрая изпусна нервите си.
— Нямаш право да командваш тук! — изкрещя той. — Ние знаем задълженията си. Няма да се върнем в Рим. Върви си. Нямаме време да стоим и да се препираме с теб.
Брут заинтригувано повдигна вежди. Наведе се напред, като че ли да го огледа по-отблизо.
— Но аз не се връщам в Рим — каза вече по-меко. — Ще ви заведа в Гърция да се бием за Помпей.