— Няма да ме излъжеш. Не и за втори път. Видях те в палатката на Цезар с Ахенобарб. Да не би ми казваш, че за един ден си станал предател? Лъжеш!
За ужас на Сенека облеченият в сребро боец прехвърли крак през седлото и леко скочи на земята. Направи три крачки и се приближи толкова, че Сенека усети топлината на нагрятата от слънцето броня. Очите му бяха ужасяващи.
— Наричаш ме лъжец и предател и очакваш да живееш. Така ли, Сенека? Не съм слуга на никого, освен на Рим. Моят меч е убил повече хора, отколкото стоят тук, в името на сената, а ти се осмеляваш да хвърляш в лицето ми такива думи?
Ръката му погали дръжката на меча и Сенека отстъпи крачка назад пред яростта му.
— Казах ти накъде съм тръгнал — продължи безмилостно Брут. — Казах ти, че ще се бия за Помпей. Не ме разпитвай повече, момче. Вече си предупреден! — Последните думи бяха дрезгав шепот. След това светлината на лудостта изчезна от погледа му и тонът му стана по-нормален. — Накъде сте тръгнали?
— Към брега — каза Сенека. Усещаше широка вада пот да се стича по бузата му, но не се осмеляваше да я избърше.
Брут поклати глава.
— Не и с две кохорти. Няма достатъчно рибарски кораби за всички. Трябва да се насочим към някое пристанище и да се надяваме, че ще намерим търговско корито, което Помпей не е успял да изгори. Брундизий е на двеста мили на югоизток. Достатъчно е голямо.
— Много е далече — веднага отговори Сенека. — Ако изпратят извънредните…
— Мислиш, че ще си в безопасност, като стигнеш морето? Тогава си пълен глупак. Ще те приклещят. Трябва ни кораб, а в Брундизий все трябва да има някой търговски.
— Но ако изпратят конниците? — отчаяно повтори Сенека.
Брут сви рамене.
— Аз съм ги обучавал. Ако Цезар изпрати извънредните срещу нас, ще ги изкормим.
Сенека го погледна втренчено. Брут спокойно се върна до коня си и скочи на седлото. Погледна отвисоко Сенека и зачака следващи възражения. Когато младият мъж не предложи нищо, кимна доволно.
— Тръгваме към Брундизий. Надявам се хората ти да са във форма, Сенека. Искам да стигнем там след не повече от десет дни.
Обърна коня си на юг и махна с ръка на първите редици. За яд на Сенека, те се обърнаха след него и колоната отново се раздвижи. Сенека също тръгна и осъзна, че ще прекара следващата седмица в зяпане на задницата на коня.
В меката светлина на сутринта Юлий крачеше във входната зала на Марий пред военачалниците, които беше свикал. Изглеждаше изтощен, пребледнял и остарял.
— Предателството не само ще повлияе зле на позицията ни пред останалите сенатори — каза той. — Може да го запазим в тайна, като кажем, че е изпратен с някаква задача. Но той носи със себе си и информацията за нашата сила, нашите слабости, дори нашите методи за нападение! Знае подробностите за всяка битка, която сме водили в Галия. Той всъщност измисли извънредните и начина, по който ги използваме. Знае испанската тайна на твърдото желязо. Богове! Ако предаде всичко това на Помпей, ще сме победени още преди да сме започнали. Кажете ми как мога да победя това знание!
— Убий го, преди да е стигнал при Помпей — прекъсна тишината Регул.
Юлий го погледна, но не отговори. Домиций смаяно се намръщи и обърса лепкавата пот от лицето си. Мислите му бяха все още объркани от разюзданото празненство в къщата край форума. Домиций тръсна глава, за да я проясни. „Не могат да говорят за Брут като за враг“, каза си. Беше невъзможно. Бяха делили хляб и сол, бяха проливали кръв и си бяха превързвали раните. Бяха станали военачалници в трудни времена и той не можеше да прогони мисълта, че Брут ще се върне с някакво обяснение и шега, а вероятно и с някоя жена. Та Брут беше като баща на Октавиан. Как можеше да зареже всичко това заради глупавия си гняв?
Домиций потърка лице с мазолестите си ръце и се загледа в пода. Гневният разговор край него продължаваше. Бяха пристигнали в града едва вчера сутринта, а вече един от тях беше враг.
Юлий отново закрачи, а Марк Антоний заговори:
— Можем да разпространим информацията, че Брут шпионира за нас. Това ще намали цената му пред силите в Гърция. Помпей няма да е така склонен да му повярва. А малко натиск може и съвсем да го отхвърли.
— Как? Как можем да го направим? — попита Юлий.
Марк Антоний сви рамене.
— Изпрати човек, когото да заловят на гръцкия бряг. Дай му пръстена си или нещо друго, което да покаже, че шпионира за нас. Помпей ще го накара да проговори с мъчения и това ще обезцени Брут.
Юлий обмисли думите му в гневна тишина.
— И кого да изпратя на мъчения, Марк Антоний? Не говорим за бой с пръчки. Помпей ще го мъчи с часове, за да е сигурен, че е получил истината. Виждал съм го как се отнася с предателите. Ще избоде очите на нашия шпионин с нажежено желязо, а и няма надежда да оцелее след мъчението. Разбираш ли за какво говоря?