Писарят на квестора беше прав и спореше с двама широкоплещести мъже. Когато Брут застана на прага, тримата се обърнаха към него. Брут поздрави небрежно — знаеше, че са обсъждали пристигането му — и каза рязко:
— Трябва ми храна и вода за хората ми. Това първо. Успокойте се, няма да ви притесняваме дълго. Търся кораб за Гърция.
Видя как очите на чиновника за миг се насочиха към един пергамент на масата и после отново се вдигнаха виновно. Брут се усмихна и влезе. Докерите направиха крачка, за да го спрат, и той отпусна спокойно ръка върху меча си.
— Невъоръжени сте. Сигурни ли сте, че искате да ми попречите?
Единият нервно облиза долната си устна и понечи да каже нещо, но другият го потупа по ръката и двамата се отдръпнаха.
— Така е по-добре — отбеляза Брут и отпусна ръката си. — А сега — храна, вода и… кораб.
Посегна към масата, сграбчи кокалестата ръка на писаря и я отмести от документите. Взе ги и бързо ги прегледа — пускаше ги на пода. Някъде към средата на купчината видя документ за легионерска галера, която беше акостирала в пристанището предишния ден, за да напълни бъчвите си с прясна вода. Подробностите не бяха много. Според написаното капитанът беше пристигнал от север и беше отплавал само след няколко часа престой.
— Накъде се движи? — попита Брут.
Чиновникът отвори уста, после я затвори и поклати глава.
Брут въздъхна.
— Имам хиляда мъже, чакат на кея. Единственото, което искаме, е да заминем без проблеми, но днес не съм от търпеливите. Мога да заповядам да подпалят тази сграда и всичко друго ценно за теб. Или просто ще ми кажеш. Къде е галерата?
Писарят тръгна към задната стая и Брут чу тракането на сандалите му, докато тичаше по стълбите. Зачака в нервната тишина с двамата докери, без да им обръща внимание.
Един мъж в тога, която беше виждала и по-добри дни, слезе по стълбите заедно с писаря — беше квесторът.
— Провинциалисти — измърмори Брут през зъби, но така, че квесторът да го чуе.
Той зяпна и после попита:
— Къде са ти писмата?
Брут го огледа критично — изследва лекетата от храна по дрехата му, докато квесторът не се изчерви.
— Нямаш никакво право да ни заплашваш — избухна квесторът. — Ние сме верни.
— Сериозно? И на кого? — попита Брут. Мъжът се поколеба и Брут се наслади на неудобството му, преди да продължи: — Имам две кохорти, готови да се присъединят към Помпей и сената в Гърция. Това са ми препоръките. Твоят писар беше достатъчно мил да ми покаже документите, че една галера е минала вчера оттук. Кажи ми накъде се е насочила.
Квесторът хвърли смразяващ поглед към безпомощния си служител, преди да вземе решение.
— Говорих лично с капитана — каза с нежелание. — Патрулирал Ариминиум и получил писмо да дойде тук. Замина в Остия. — После се поколеба.
— Но ти си му казал, че Помпей вече е тръгнал — каза Брут. — Предполагам, че ще иска да се присъедини към флотата, като заобиколи южния бряг и ги пресрещне насред път. Това звучи ли ти познато?
Квесторът заговори по-твърдо:
— Нямах нови заповеди за него. Вярвам, че може да остане в морето, за да не могат с кораба му да се разпореждат… бунтовнически сили.
— Разумен мъж си ти — каза Брут. — Но ние сме верни на Помпей. Имаме нужда от тази галера. Очаквам такъв досетлив капитан да ти е казал следващото си пристанище, в случай че му пратят нов вестоносец. Някъде на юг, нали?
Докато говореше, наблюдаваше очите на писаря. Видя как виновно шават. Квесторът беше по-добър комарджия от служителя си, но и той забеляза погледа и челюстта му се стегна, докато обмисляше какво да прави.
— Откъде да знам, че не сте с Цезар? — попита той.
Въпросът имаше много по-силно въздействие, отколкото би могъл да очаква. Брут сякаш наедря, а пространството стана по-малко и потискащо горещо. Пръстите на дясната му ръка за момент забарабаниха по сребърната броня на гърдите му. Звукът беше стряскащо силен в настаналата тишина.
— Да не мислиш, че имам тайна парола, която да ти кажа? — сопна се той. — Специален знак, с който да ти докажа, че съм верен? Времената са трудни. Не мога да ти кажа нищо повече. Ако не ми кажеш, ще изпепеля това пристанище до основи и ти ще си вътре. Ще накарам мъжете ми да запречат вратите и ще те слушам как драскаш по тях. Това е единственото, което предлагам. — Изгледа квестора кръвнишки.