— Тарентум. Каза, че ще спре в Тарентум — обади се писарят.
Квесторът изглеждаше видимо облекчен, че някой друг е взел решението, но въпреки това се намръщи, което накара писаря да се свие. Брут погледна за някакъв знак за лъжа в очите му, но със задоволство не откри и пренебрегна и двамата, и започна бързо да пресмята. Тарентум беше пристанище, което би могъл да достигне само с няколко часа бърза езда през провлака, който галерата трябваше да заобиколи.
— Благодаря ви. Верността ви ще бъде възнаградена — каза той. Наблюдаваше страха и объркването им, докато предъвкваха думите му. Знаеше, че същото скоро ще започне да се случва по всички римски земи, защото въпросът за съюзничеството щеше да става още по-значим. Гражданската война пораждаше недоверие и то вече беше започнало да разяжда основите на техния свят.
Излезе. Кохортите пълнеха меховете си с вода от един извор в приемлив ред. За миг се изкуши да заповяда да подпалят пристанището, както беше заплашил. Все пак щеше да е едно от местата, които Юлий щеше да използва, за да изпрати флота към Гърция. Но реши да не го прави, за да не изпраща стълб дим като знак къде се намира. В решението му имаше и малко гордост — искаше Юлий да пресече морето възможно най-скоро. Трябваха му само няколко месеца, за да се утвърди сред силите на Помпей, и после Юлий можеше да дойде, а той щеше да го посрещне както заслужава.
— Сенека, една легионерска галера се е насочила към Тарентум. Аз ще препусна натам. Последвай ме, след като вземеш провизии.
Сенека погледна хората си и стисна устни.
— Нямам сребро да платя.
— Това е пристанище без кораби — изсумтя Брут. — Складовете са пълни с всичко, от което имаш нужда. Вземи каквото искаш и тръгни след мен възможно най-бързо. Разбрано?
— Да, но…
— Да, господарю — сопна се Брут. — И трябва да отдадеш чест, сякаш знаеш какво правиш, разбра ли?
— Да, господарю — отвърна младият мъж и стегнато отдаде чест.
Брут подкара жребеца си покрай извора. Сенека с раздразнение го наблюдаваше как се движи сред бойците с лекота, на която можеше само да завижда. Видя го как казва нещо и чу как мъжете се смеят. Военачалникът беше герой за тези хора, които не бяха правили нищо повече от това да пазят пътните крепости. Сенека също усети част от това възхищение и му се прииска да намери начин да започне отначало.
Докато наблюдаваше как жребецът на Брут се понася в тръс по южния път, усети, че мъжете отново го поглеждат за заповеди. Осъзна, че малко войници от поколението му са имали възможността да учат занаята от ветеран от Галия. Приближи се към групата край извора, както беше видял да прави Брут. Нямаше навика да се смесва с тях и мъжете се спогледаха, но после един от тях му подаде мях и Сенека пи.
— Мислиш ли, че ще ни намери галера, господарю? — попита някой.
Сенека избърса уста.
— Ако не успее, ще преплува и ще ни влачи след себе си — отвърна той и се усмихна, като ги видя, че се отпускат. Съвсем малко — но в този момент той изпита много по-голямо удовлетворение, отколкото при всичките си тактически учения.
Брут препускаше през избуялата трева на южните хълмове. Очите му бяха впити в хоризонта за първия знак за морето. Беше гладен, уморен и тялото под бронята го сърбеше, но ако галерата планираше само кратко спиране в Тарентум, трябваше да бърза. Не мислеше какво ще прави, ако капитанът е отплувал. Колкото повече се задържеше на брега, толкова повече се засилваше опасността, но засега нямаше защо да се притеснява. Годините в Галия го бяха научили на един трик, с който успяваше да забрави за нещата, които не зависят от него, и да прехвърли цялата си тежест върху лостовете, които може да задвижи. Така че освободи съзнанието си от проблема с кораба и се съсредоточи върху това да даде всичко от себе си в язденето.
Изненада се, че се чувства отговорен за двете кохорти. Знаеше по-добре от Сенека какво ще се случи, ако Юлий ги залови. Всички се бяха заклели да не се бият за Помпей и Юлий щеше да е принуден да ги накаже. Несъмнено щеше да поклати ужасено глава, преди да даде заповед, но Брут знаеше, че Юлий е преди всичко военачалник и чак после човек, и то съвсем рядко, когато това му беше от полза. Тези бойци бяха неопитни и като нищо можеха да бъдат погребани в кървавата пепел между двете страни, да станат жертви на гражданската война още преди тя да е започнала. Корабът трябваше да е там и да ги чака.