Преди брега теренът стана по-труден, със стръмнини, през които трябваше да води коня за юздите. Реши, че на това безлюдно място спокойно може да свали бронята си. Бризът приятно охлади потта му. Брут се изкатери задъхано по последния склон и погледна към градчето долу.
Галерата беше там, в края на малък кей, който изглеждаше така очукан, както и всичко останало. Той благодари на всички богове, за които можеше да се сети, и ентусиазирано потупа жребеца по шията, преди да отпие голяма глътка от меха. Земята сякаш изпиваше влагата от тялото му и слънцето беше жестоко, но не го беше грижа. С един скок яхна коня и пое надолу по хълма. „Помпей ще ме оцени“, помисли си. Щеше да разпрати писма до всички легиони за галския военачалник, който бе предпочел честта и сената пред Цезар. Те нямаше да знаят за миналото му нищо освен онова, което щеше да им разкаже. Щеше да внимава да не преувеличи или да не издаде някоя стара грешка. Това щеше да е ново начало, нов живот — и в крайна сметка щеше да тръгне на война срещу най-стария си приятел. Слънцето му се стори по-мрачно при тази мисъл, но той я прогони със свиване на рамене. Изборът беше направен.
Когато Сенека пристигна с двете кохорти, слънцето вече слизаше към залез. За Сенека беше облекчение да види Брут — говореше с някакъв човек на кея. Внезапно осъзна колко много зависи от този мъж.
Заповяда на кохортите да спрат. Болезнено осъзнаваше критичността на моряците, които навиваха въжетата и товареха последните бурета прясна вода по дъсченото мостче. Този път поздравът му беше най-добрият, който можеше да направи.
— На твоите заповеди, господарю — каза Сенека.
Брут кимна. Изглеждаше гневен и един поглед към капитана на галерата подсказа на Сенека, че е прекъснал спор.
— Капитан Гадитик, това е Ливиний Сенека, моят помощник — каза Брут.
Капитанът не си направи труда да погледне младия мъж и Сенека усети прилив на неприязън, заедно с удоволствието от новата длъжност.
— Тук няма противоречие, капитане — продължи Брут. — Ти си се насочил към Остия, за да вземеш мъже като тези. Какъв е проблемът да тръгнеш за Гърция оттук?
Капитанът почеса брадичката си. Беше небръснат и изглеждаше уморен.
— Не знаех, че Цезар се е върнал в Рим. Трябва да изчакам заповеди от града, преди да…
— Но Помпей и сенатът са ти дали заповед да се присъединиш към тях — прекъсна го Брут. — Няма нужда да ти казвам какъв е твоят дълг. Помпей е наредил на тези мъже да стигнат до Остия. Сега щяхме да сме с него, ако не бяхме принудени да пресечем страната. Помпей няма да се зарадва, ако забавиш пристигането ми.
Капитанът го погледна с неприязън.
— Не се перчи с връзките си, младежо. Аз служа на Рим от трийсет години и познавах Цезар, когато беше още млад офицер. Имам приятели с власт, на които мога да се обадя.
— Не си спомням да е говорил за теб, когато служих с него в Галия — сопна му се Брут.
Гадитик премигна. Беше загубил битката.
— Трябваше да се сетя от бронята — бавно каза той; виждаше Брут вече в друга светлина. — Но защо отиваш да се биеш за Помпей?
— Изпълнявам дълга си. Ти изпълни своя — отвърна Брут. Започваше да губи търпение. Беше му писнало от спорове, които сякаш изникваха на всяка крачка през този предълъг ден. Погледна галерата, която се полюляваше на вълните, и болезнено му се прииска земята вече да е зад гърба му.
Гадитик погледна колоната мъже, които чакаха да се качат на борда. През целия си живот беше изпълнявал заповеди и въпреки че това му се струваше неправилно, нямаше избор.
— С толкова много хора ще е трудно. Една буря и ще сме на дъното — каза той с последните останки от съпротивата си.
Брут се насили да се усмихне.
— Ще се оправим. — После се обърна към Сенека. — Качвай ги на борда.
Сенека отново отдаде чест и се върна при хората си. Кеят затрепери под краката им — колоната се приближи и първите редици започнаха да се качват по мостчето на широката палуба.
— И защо ще се биеш срещу Цезар? Не ми отговори — промърмори Гадитик.
Брут го погледна.
— Имаме някои разногласия — отвърна по-искрено, отколкото беше възнамерявал.
Гадитик кимна и каза замислено:
— Лично аз не бих искал да се изправя срещу него. Не мисля, че изобщо някога е губил битка.
Брут отговори ядосано, точно както се беше надявал Гадитик:
— Тези истории са пресилени.